Напоследък кражбите от музеи и частни колекции в Европа са зачестили и имат помежду си два общи белега – от една страна откраднатото повече не се появява никъде, а от друга – повечето от откраднатите предмети са китайски произведения на изкуството. Поради това се изказват предположения, че Китай започва мащабна операция, за да си върне всичко, което му е било откраднато през деветнадесети век.

В британския град Дърам през 2012 г. Музеят на Изтока е ограбен. Грабежът е извършен изключително бързо – на престъпниците отнема само две минути, за да извършат цялата операция. Всъщност преди това те правят дупка в една от стените на музея в продължение на четиридесет минути, а самият план, който позволява извършването на грабежа, отнема месеци наред подготовка.

Щетите в музея се оценяват на три милиона долара: на толкова са оценени една порцеланова фигурка и една нефритена купа, украсена със стихотворение на китайски език.

Седмица по-късно от музея на Фицуилям са откраднати осемнадесет подобни купи. Този път грабежът не е извършен толкова прецизно и полицията успява да стигне до престъпниците. Престъпна група ирландци се оказват професионалните крадци на изкуство. Четиринадесет човека са осъдени на лишаване от свобода.

Тези случаи обаче провокират да се забележи една тенденция - кражбите на китайски произведения на изкуството в Европа стават системни. И ако например откраднатите платна на европейските художници в последствие могат да бъдат открити на черния пазар, то експонатите и шедьоврите от Китай изчезват.

Това обикновено означава, че зад кражбата стои конкретен поръчител. Но кой би могъл да е обсебен до такава степен от китайското изкуство и едновременно с това да е толкова богат? 

Един от най-горчивите епизоди в съвеременната китайската история е разграбването на императорския дворец от европейците. Натрупаните през вековете ценни произведения на изкуството са напуснали страната завинаги; някои от тях имат и своето сакрално значение, но в съвременен Китай този аспект вече е не е толкова важен. Така, когато китайските туристи посещават музеите в Европа, те с основание могат да имат усещането, че някой е нахлул в дома им и е отнел най-красивите предмети.

Китайското правителство вече заяви, че от 1840 г. най-малко десет милиона произведения на изкуството и антики са изнесени от страната; потокът намалява сериозно едва през втората половина на ХХ век, когато чуждестранните армии престават да нахлуват в страната. В някои официални изказвания звучи фразата, че всичко, откраднато от Китай, трябва да се върне в родината си. Вярно, без коментар, по какъв начин това може да се случи.

През 2010 г. отново престъпна група подпалва няколко коли в близост до музея на Кралския дворец в Швеция и, възползвайки се от суматохата, ограбва китайската експозиция. Ирландската банда, която ограбва Музея на Изтока в Дърам, всъщност го е ограбвала два пъти, но не признава да има поръчка само за китайски предмети. Първите два грабежа не вдигат много шум и откраднатото сякаш се изпарява.

Между другото, ограбването на един и същ музей няколко пъти и намаляването на колекциите на експонати от Китай също е норма от последното десетилетие. Подобна тенденция се е забелязала и при ограбването на норвежкия музей КОДЕ, откъдето също изчезват експонати от китайската колекция. Пътят на някои от предметите е проследен до Шанхай, но след това норвежката полиция се отказва, тъй като няма никакво сътрудничество от страна на китайските власти.

Изненадващо, след като се установява, че едно от произведенията на изкуството от норвежкия музей вече е в Китай, китайският милиардер Хуанг Нубо внезапно направи щедро дарение за музея. Музеят явно е разбрал намека и в отговор също толкова щедро предава всички колони на разграбения императорски дворец, които съхранява като експонати, на Пекинския университет. Известно е, че Нубо прави изказване за това, че неговата страна е буквано разграбена и опустошена заради европейските грабежи през 19 век. Той обаче отрича каквато и да е връзка между събитията около музея, подаръка към университета и неговото дарение.

Междувременно китайските произведения на изкуството в Китай придобиват напълно легален статут. Сред китайските бизнесмени се появява мода да се сдобиват с колеции от ценни исторически предмери. Мнозина подозират, че китайското правителство стои зад този взрив на патриотизъм сред бизнесмените, като се изказват становища, че те са притиснати да изкупуват подобни предмети за сметка на държавния бюджет и да ги съхраняват.

Днес в Китай съществуват компании, които отделят една голяма част от бюджета си, за да издирват и изкупуват подобни предмети на изкуството, особено ако те са относими към Китайския императорски дворец. В Европа по-голямата част от изкуството и антиките, изнесени от Китай, не се продават на търг; те са включени в постоянни изложби на музеи като френския Mонтенбло. Между другото, организирана престъпна група успява да разграби китайската колекция на Монтенбло само за седем минути, което е рекорд, много близък до този на грабежа в Дърам.

Интересното е, че негласно цялата тази тенденция се оценява като справедлива от самите музеи, които отчитат, че откраднатите вещи просто се връщат в своето място на произход.