Сто процента всички на моменти се хващаме, че повтаряме поведението на родителите си, макар да сме се клели, че никога няма да го правим. До каква степен влияе семейството? Обречени ли сме да крещим на половинката си, ако родителите ни са го правили? Ще разгледаме на какво трябва да обърнем внимание и как да избегнем разрушителното внимание.

Отношение и общуване

Начинът, по който общуваме с близките, е код, заложен още от детството. Например, какво е отношението ни към непознати – смущение или предпазлисвост, уплах или любопитство. Още в детството детето усвоява някои реакции, наблюдавайки заобикалящите го – това му дава представа за света отвън – дали той е враждебен или дружелюбен.

Как членовете на семейството се справят с конфликтите? Как решават спорните въпроси? Превръщат ли конфликта в караница или си замълчават и после всеки прави нещата по своему? Допустимо ли е при яд да се крещи или трябва да се водят мирни преговори? Може ли да се наричаме с обидни думи?

Няма конкретни отговори и правила, защото във всяко семейство е различно. Хубавата новина е, че семейните правила винаги могат да се разпределят – да се изберат подходящи и да се добавят нови, "поправени и допълнени".

Интересно е как хората, които си създават свое собствено семейство, се опитват то грам да не прилича на родителското, но въпреки всичко се получава доста сходно. Например, в някои семейства много трудно можеш да се усамотиш и хората, растящи в такива семейства страдат от недостиг на личното пространство. И после с изненада установяват, че се държат по същия начин с половинката си – влизат без предупреждение в банята или в стаята, в която другият е легнал да почете. Още от семейството си човекът е останал с впечатление, че ако някой стои дълго време сам, то това е признак на обида и започва да изпитва тревога.

Като цяло семейните правила са адаптивни, т.е. човек може да избере кои от тях да продължи да прилага и какви нови да добави. Може би е добра идея това да се прави с психотерапевт, защото там има шанс да ги разгледаме и да ги осъзнаем напълно.

Също така е добре да се знае, че под силен стрес човек се връща към начините на взаимодействие, които е усвоил като дете. Затова при съпружески караници и спорове, в изморено състояние, има шанс да осъзнаем, че викаме и хвърляме предмети по земята – както са правили родителите ни. Ако знаете слабите си места, може да се опитате да избегнете стресови ситуации и да не им давате воля.

Закони на привлекателността

Тук не става въпрос за това, че дъщерята избира мъже, сходни по външен вид на баща си. Обикновено тук действат други механизми – струва ли ни се привлекателен мъж, който е вечно загрижен за нас, или пък друг, който си гледа работата и от време на време ни обръща внимание, като ни подарява подаръци и цветя? Или дали се влюбваме в жени, които дълго време не ни обръщат внимание, или в тези, които веднага показват своята заинтересованост?

За съжаление, в този закон за привлекателността влизат и други, не много здравословни черти – злоупотреба с алкохол и други вещества, склонност за дистанция след конфликт и други. Ако родителите на детето са се държали по този начин, то напълно вероятно е детето да си избере такъв партньор.

За тези, които са забелязали склонността си да избират такива партньори, които несъзнателно ги нараняват с поведението си, може би е добре да поговорят със специалист, за да разберат какво е било семейството им и как са се държали близките им.

Крепост или широко отворени врати

Смята се, че има връзка между външните граници на семейството и вътрешните лични на всеки един от членовете й. Например, в дом, в който вратите постоянно са широко отворени за приятели и близки, разбиват външните граници. Но тук роднините могат да бъдат дистанцирани, защото винаги има някой, който разрушава вътрешната спойка. И наопаки – в домовете "крепост" личните граници на членовете в семейството не се спазват, а външните са неразрушими.

При двойки, които са забелязали тенденция да се дистанцират в приятелски компании, може би трябва да прекарват повече време заедно. А за тези, които пък са прекалено затворени, може да си канят гости или поне веднъж седмично да излизат сред хора. Подходящи са киното, публичните лекции, изложби и подобни. Това по някакъв начин освежава отношенията – нови хора, впечатления и теми за разговори.