Портрет на Нютон от Годфри Кнелър (1689)

Исак Нютон, проститутките и философският камък

Когато става въпрос за Исак Нютон, като че ли неговият образ е преди всичко свързан с клишето за ябълката и силата на гравитацията. Обаче историята често има навика да си играе и да прави от историята на гениалността история на лудостта. Интересното е, че Нютон, макар и откривател на закона на гравитацията, не е живял посветен единствено на физиката. Неговият ум се е вълнувал от мистични въпроси, от темите за отвъдното и силата на доброто и злото, като че ли много повече са имали значение за него, отколкото силата на гравитацията.

Преди да стигне до страстта си към мистиката, или по-точно окултизма, Исак Нютон започва с религията, като още на млада възраст изучава Библията и съставя списък на 57 свои много тежки гряха. Един от тези грехове е, че по време литургията, докато се намира в църквата, е ял ябълка.

Нютон постепенно губи разсъдък и свидетелство за това са бележките, които самият той си води постоянно. Една от неговите най-големи страсти било намирането на философския камък. От една страна отдаден на точната наука, от друга готов да разшири мисленето си дотам, че да може да си въобрази съществуването на елексир, който да достави на човека безсмъртие. Въпросът е откъде започва границата между лудостта и науката, между гениалността и психотичнистта? В многобройните експерименти, които правел, Нютон ползвал за опитно зайче самия себе си и изпивал всички отвари, които приготвял в опитите си да си достави безсмъртие. През 70-те години на 20. век са взети проби от косата на Нютон, които показват наличието на четиридесет пъти повече живак от нормалното. Това дава основание на някои изследователи да твърдят, че неговата лудост е причинена от физическо увреждане на мозъка.

Нютон си водел бележки не само с описание на различните експерименти, които провеждал, но и с отбелязване на точните рецепти на различните елексири. Интересно е, че повечето от тях съдържали доза менструална кръв от "мръсни курви". В анализите на неговите записки различни изследователи именно като верни фенове изказват мнение, че рецептите на великия физик трябва да се четат не буквално, а метафорично. Дали обаче наистина е така - религиозният фанатизъм и девствеността като психически избор много често са подхранвани именно от една не интегрирана сексуалност, която понякога може да се окаже и вдъхновението, което да накара човека да разбере, че основният физичен закон е всъщност привличане.

Нютон е написал куп трактати, които съдържат удивителни изчисления и подробности относно един неясен резултат. Едно друго негово достижение обаче е разпознаването на всички седем цвята на дъгата. В това си занимание, както може би и във всички останали, той се ръководи от идеята, че седем е свещено число и следователно дъгата като божие творение също трябва да съдържа седем цвята.

Нютон написва пространен и дълъг трактат с множество подробни изчисления относно това как точно би следвали да изглежда Соломоновият храм. Едновременно с архитектурните предположения Нютон излага и тезата, че тази сграда следва да представлява умален размер на вселената и именно затова е толкова важно нейното възстановяване.

През 1693 г. Нютон окончателно навлиза в последната и най-налудна фаза на своя живот. Първоначално той спира да излиза от вкъщи и прекарва времето у дома си в писането на причудливи философски трактати с научни изчисления. Редките му излизания били свързани с навестяването на неговите приятели, които по това време вече трудно издържат странностите му. Постепенно Нютон губи съня си и в продължение на месеци спи по час на денонощие и почти не се докосва до храна. Тогава започват и параноидните му халюцинации, в които неговият основен страх е, че приятелите му кроят таен заговор, целейки да го убият. Когато му съобщават, че неговият добър отдавнашен приятел Джон Лок се е разболял, Нютон възкликва, че по-добре да беше умрял, защото се опитвал да го принуди да спи с проститутки и така да загуби своята чистота.

Такива са гласовете на това време. Вероятно е било много трудно да живееш в епоха, която жестоко пази тялото от останалите тела и обявява сексуалността за небожествено - от една страна. От друга страна, ако всяка истина е божествена, то колко парадоксален и страдащ от лудостта на своето време говорител си е избрал Създателят.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види