Нощта се бе спуснала, а Мария, сама в стаята си, помисли да отнеме живота си със скок от седмия етаж. От другата страна на вратата бе 15-часовия й работен ден. Почувства се слаба. Не беше яла два дни.

Мария (но това не е истинското й име) идва в Бразилия от Филипините два месеца по-рано, наета като домашна помощница от семейство, живущо в един от богатите квартали на Сао Пауло.

Задачите й нямат край.

Тя трябвало да помага на майка на три момчета в ученическа възраст и едно бебе. Чистела големия им апартамент, с огромна дневна, трапезария и 4 спални – всяка със своя баня, разхождала семейното куче и слагала децата да спят.

Майката обикновено си стояла вкъщи и наблюдавала отблизо всичко, което Мария прави. Когато веднъж забелязала, че стъклената маса не била изчистена подобаващо, я накарала да я лъска още един час. Понякога брояла дрехите, които Мария трябвало да изглади, и когато не била удовлетворена, я карала да глади още.

Със седмици не получавала почивен ден от работодателите си. С толкова много работа понякога не й оставало време да се храни. А понякога не й давали достатъчно храна.

В онази нощ, тя помислила за своето семейство във Филипините: майка й и трите й сестри, две от които нуждаещи се от специални лекарства за кардиологичните си заболявания. Мария знаела, че няма друг избор освен да продължава. Така че приготвила леглото си и заспала.

"Плачех. Не можех да повярвам" – спомня си 40-годишната Мария, говорейки за денят, в който за малко да сложи край на живота си. Тя мечтаела да посети Бразилия: "Чувала бях, че е хубаво", и не можела да разбере защо се отнасят с нея толкова зле.

На следващия ден, въпреки стържещия си стомах, тя се захванала със списъка от задачи. Часове по-късно, когато готвила месо за кучето, взела половината от храната му за себе си: "Нямаше друг начин да оцелея."

Случаят на Мария не е единствен. Бразилия е страната с най-много домашна прислуга, като около 6 милиона бразилци служат в семейства от средната и високата класа. Мнозина страдат от начина, по който биват третирани, а за някои се смята, че живеят в условия на роби – трудно е да с каже колко, тъй като официални данни по темата почти липсват.

През 2013 г. Бразилия най-сетне започва да въвежда законодателство, за да даде на домашните прислужници същите права като на всеки друг работник, като например осемчасов работен ден, максимум 44 часа работа седмично и право на заплащане за извънреден труд. Повечето обаче все още работят нерегламентирано.

Тези закони, разказва Мария, били част от причините да избере Бразилия. Освен това, й обещали сумата от $600, която мислила за прилична, а и мечтаела да опознае нова страна. Работила в Дубай и Хонг Конг без проблеми, усмихната Мария не подозирала какво ще се случи в Бразилия.

Един път решила да попита защо я третират така, но получила презрителният отговор: "Никога не съм те харесвала." Когато веднъж била сама в къщата, осъзнала, че вратите са заключени – нещо нетипично, имайки предвид сигурността на сградата. Тогава Мария наистина се притеснила и решила, че трябва да вземе мерки, затова планирала своето бягство. На следващата сутрин била готова да си тръгне завинаги. Притеснена, че охраната може да я заподозре, ако я види с багаж, умишлено помахала на камерата. Номерът й проработил и Мария заминала.

Милиони хора от Филипините работят извън страната, за да помагат на близките си - най-често в съседни азиатски държави или богати на петрол страни от Близкия изток и все по-често свидетелстваме случаи, които насочват вниманието към лошото им третиране.

В Бразилия още три други филипинки, които са били наети от същата агенция, са напуснали работата си поради сходни условия. Всички те са заплатили агенционни такси на стойност $2 000. Работодателите пък са платили $6 000 на агенцията и разходите за самолетни билети до Бразилия. Това, което обаче филипинките не знаели в началото, е, че визите им са свързани с работодателите. Следователно дори при лоши условия, те не смеели да ги напуснат, защото за ново разрешително, трябвало да напуснат временно Бразилия.

Откакто законодателството позволява наемането на чуждестранни работници около 250 филипинки са започнали работа като домашни прислужници в Бразилия (от 2012 г. насам). Много бразилци ги предпочитат, тъй като те са добре обучени, говорят английски език и следователно децата в семействата растат в двуезична среда.

Според някои обаче има и друга причина за това. Ливия Ферейра, инспектор в бразилското Министерство на труда в Сао Пауло: "Мисля, че тези семейства ги наемат, за да ги експлоатират. Не са могли да намерят бразилци, които да са на тяхно разположение. Промените в закона обаче вече позволяват на помощниците да се предпазят от такова отношение."

Мария и нейните сънароднички са били държани в робски условия, които бразилското право дефинира като принудителен труд в унизителни или рискови условия, без заплащане или до изплащане на дългове.

Обществената защита в Бразилия е завела съдебни дела срещу семействата и агенцията. Агенцията отрича всяко неправомерно извършено деяние, но е преустановила дейността си по назначаванията.

Визата на Мария била преиздадена от правителството и сега тя работи на друго място. По-голямата част от приходите на Мария отива за изплащане на заем, който е взела, за да плати на агенцията, която първоначално я праща в Бразилия. Тя се надява да спести пари, за да изпрати дъщерите си в университет - "така че да не вървят по стъпките ми." Мария би искала да си отвори собствен бизнес, когато се завърне у дома - във Филипините. Засега обаче се радва на живота в Бразилия: "Чувствам се свободна. Щастлива съм."

по BBC