Флориан Ланг е млад автрийски артист, който завършва изобразително изкуство във Виена и Глазгоу. В творбите си той залага на колажи, а основният фокус на изкуството му е върху мотивите за фалшивия свят в социалните мрежи, консуматорското общество и социалната дистопия. С неговата изложба от серията "Инкубатор“ ще бъде ще бъде официалното павилиона Fluca в Пловдив на 29 юни. Изложбата представя привидно красиви пейзажи и лайфстайл сцени, изследва мотива за илюзиите, които създаваме сред нас самите.

Експериментирате с много различни техники. Каква е най-предпочината от Вас?

Експериментирам с много различни техники, защото никога не съм доволен, когато използвам само една. Използвам техниките, така както художниците използват боя - различните цветове са за различни цели. Някак си правя подобно нещо с техники.

Кое е най-голямото ви вдъхновение и кой има най-голямо влияние над творчеството Ви?

Бих казал, че най-много ме вдъхновяват обществени места и социални медии. И в двете имам възможността постоянно даизползвам хора, места и пространства. Обществото е много важно за мен, защото мога да използвам реално пространството и да видя хората, действащи в реалния си живот. Социалните медии са ми много интерсни, защото в тях хората се опитват да създават, фалшифицират, контролират публичния си облик и да създават персонализирани свои версии.

Как определяте работата си като стил - просто съвременно изкуство или е нещо подобно, като философията на Жан-Франсоа Лиотар например, пост-постмодерно изкуство?

Ако хората продължават да поставят все повече представки пред съвременното изкуство, в следващите векове ще има много "пост“-изкуство.

За простотата и сложността в дефиницията на всички споменати термини съм напълно съгласен да бъда определян просто като съвременен артист.

Наскоро изгубихме един от великите артисти на 20-и век - Кристо, който е с български произход. Какво мислите за неговите произведения и наследство?

Никога не съм виждал творба на Кристо на живо и със сигурност не мога да се нарека експерт по неговото изкуство и наследството, което е оставил. Но всеки път, когато видя голяма сграда в град, изцяло покрита поради ремонтни дейности, мисля за него и напълно разбирам очарованието от прикриването на сгради по неговия начин.

Вашата изложба, с която ще открието павилиона на Fluca в Пловдив, е продължение на поредицата ви "Инкубаторите“. Тя изследва и показва определен мотив за илюзиите, които създаваме помежду си. Можете ли да разкажете повече за творбите, които хората ще видят и преживеят на 29 юни?

Както споменах, обикновено смесвам техники. Но този път разработих цифров тапет на фотошоп, за да покрия всички стени в павилиона FLUCA. В аналоговите си колажи просто използвам кадри, които намирам във всевъзможни печатни носители. Но този път единственият ми източник бяха моите собствени снимки.

Когато влезете в пространството на FLUCA и ще видите своеобразен единидеалистичен пейзаж с леко дистопично докосване. Но въпреки усещаето, не може да влезете в самия пейзаж, защото това са просто двуизмерни принтове на стената. Именно те стават алегория за нашето време. Показваме нашата страхотна среда, нашия начин на живот, нашите ваканции и т.н. в социалните медии. Но точно както в контейнера, реалният ни достъп до това завършва на повърхността на дисплея.

Klimt или Hudertwasser?

Това е трудно! Ако наистина трябва да реша, това ще бъде Egon Schiele.

Klimt и Hundertwasswer са част от супер туристическия мейнстрийм в Австрия и наистина е трудно да ги харесате, ако живеете във Виена. Можете да намерите техните творби, отпечатани върху чадъри, кутии за кафе и др. Може би Климт имаше малко въздействие върху мен, когато бях тийнейджър. Но Хундертвасер? Хм? Невъзможно е за мен да харесам работата му. Смятам, че е супер кич е и със сигурност не е моето. Но една от неговите сгради, беше интересна за мен. Той проектира СПА център. Бил съм там само веднъж преди около 15 години, но трябва да призная, че наистина ми беше приятно да плувам в това пространство.