"Вратите на рая са затворени“ изследва многовековните сблъсъци и съперничество на двете доктрини – ислям и християнство, които винаги са се подклаждали от политически и икономически цели, и от двете страни. Еманацията на конфликта в неговото символистично и морално проявление е в преобразуването на храма "Света София" в джамия още при падането на Константинопол.
Този конфликт сега е по-актуален от всякога. А въпросът "В процес на неизбежен сблъсък ли са ислямът и християнството?“ отново е поставен на дневен ред в обществото.
Още от началото на творческия си път, Юзев застъпва социално-политически и морални въпроси, които развива в концептуални критики и послания. Визуалният език, който използва, е многообразен, преплетен през дигиталното, но като основа винаги стъпва на класическото. Конотацията и разгръщането на идеята при Юзев прозират през внимателно организираното пространство, което действа като наратив. Красотата в неговите работи винаги е правило, но изкуство става тогава, когато наистина е социално обвързана.
Йово Панчев, куратор:
Ако започнем изложението към проекта с темата за баналното като код или тон на нещата, може да се окажем в проповедна модалност. Може да се окажем в търсене на надежда, което по една цинична ирония би било оригинално. Кой днес вярва? Особено така банално, класически, картезиански.
Съвсем похабената от употреба тема за вярата е повод за разгръщане на полето, простиращо се между религиозното чувство и неговия материален образ. Тя поставя паралела между изразяването на абстрактни тези, вътрешни собствени понятия и конструкти с веществени и визуални средства, сглобени в художествен език. Така успоредно се разглеждат изкуството или онова, което е останало от него, заедно с вярата или онова, което се е появило на нейно място. Двете имат сходства в психологически и формален план, които отдавна занимават световната цивилизация с преплитанията си.
В изложбата "Вратите на рая са затворени“ се съпоставят няколко теми, които обсъждат обикновени наглед неща. Обсъждат ги системно, верифицирани, поставени в различен материал, в натура и в синтетика, в мащаб, степен, детайл, обсъждат ги в обща постановка, частно и лично, групово, общо и изобщо. Като теза и като антитеза, като покана за диалог, изследване на намерението или разследване на причината за отношението, довело дотук и това състояние на човека.
В крайна сметка, между вяра и изкуство стои човек. Ако трябва да идем още по-далеч, а това винаги е част от почерка на Юзев, ще кажем, че овакантената от вярата територия вътре в човека не търпи празнота, а се изпълва с какви ли не образи и ерзаци на вярата. Ако се заемем да работим с тези прокси обекти като интерпретатори-зрители или художници-изследователи, в един момент овакантената територия отново може да се насити с мисли, усилие, дух. Може дори да се окаже, че човекът е чудото.
Отново в тази посока на "материалистическа есхатология“ може да се потърси какво толкова се постига през видимото, какво през невидимото. Мистичните следи от ”неръкотворно” изображение, които избиват изпод буон-фреското няма как да не се появят. Магическото, когато трябва, се появява.
