Преди време се опитахме да изброим ползите от това човек да посещава театрални постановки. Сега пътешествието продължава през света на изкуствата със смисъла да подарявате времето си на изложби.

Веднага някой ще извиси глас:

"Е, каква чак толкова е ползата? Та, аз дори не мога да си купя картина."

Друг ще добави:

"А ти виждал ли си в последно време какви безумства се определят като изкуство, влизаш вътре и ти казват, че няма изкуство и ще трябва да си го представяш!"

От една страна се изискват определени финансови възможности, за да се колекционират произведения, но гледането на изкуство захранва други сетива и чувства. Жалко е, че хората в България с пари малко или почти не влагат ресурсите си в изкуство. Просто защото не разбират и някой трябва да ги насочва.

А относно някакви претенциозни и нищозначещи експонати, те винаги са съществували под една или друга форма в изкуството, защото просто има и такива хора.

Но да се върнем на ползите… Започваме с това, че развивате собствена естетика и разбиране към визуалното. Тя, разбира се, при всеки е различна. Човек може да харесва и цял живот коне в бяг или възрожденски пейзаж с петел. Възможно е да надгради, задълбочавайки се, и съответно да надскочи клишето.

По-важното обаче е, че зрителят създава отношение и оценява визуално дадено произведение, опитва се да разбере какво стои зад него – като техника, цветове, композиция – цялостна работа.

Редовното посещаване на изложби може да доведе до сериозно разнообразяване на ежедневието ви и да не вреди на никого около вас. Почитатели на изложбите споделят, че дори и "най-тъпата" експозиция ги зарежда, представям си какво прави, ако пък е стойностна.

Също така една от основните и значими функции на изобразителното изкуство е, че виждате света или дадена реалност през очите и възприятията на друг човек. Тоест предоставя ви се визуален разказ и знание, които вие бихте могли да възприемете по свой собствен начин. Културни, исторически и психологически натрупвания, послания, които са разработени от художника.

Социализирате се със себеподобни, ако имате такова желание. Разбира се, винаги можете да разгледате картините в делничен ден и в пълно усамотение или най-много в красивата компания на избран младеж или девойка. Или пък на баба ви, тя е мъдра и може да ви разясни някои неща относно модернизма и постмодернизма…

Е, има и хора, които залагат на почерпката на откривания, но без тях не можем да минем, би било странно, нали? Сякаш нещо липсва – торбите, шушкането около масите.

Като казах "липсва", има една супер сила, която получавате при редовното посещение на изложби и тя е, че се научвате да внимавате за детайла. Забелязвате разни скрити послания, визуални кодове, които в един момент с лекота дешифрирате.

Преди време се разхождах из една изложба с работи на български съвременни художници и дочух, без да искам, следния разговор между майка и дъщеря тийнейджърка.

- За какво ме доведе на тая изложба? Тук всичко е тъпо и не го разбирам!

- Ами точно заради това те доведох…

- Заради к’во, да се чувствам тъпа!

- Не, за да се научиш да мислиш. Не може всичко да ти е смляно и поднесено на тепсия…

А когато вече развиете разбирането и привързаността си към дадено течение и негови представители, може би едно от най-силните чувства, които сами можете да предизвикате, е да посетите на живо това изкуство.

Съществува даже едно екстремно състояния – Синдром на Стендал - психосоматично разстройство, което причинява сърцебиене, виене на свят, загуба на съзнание, объркване и дори халюцинации, когато дадено лице е изложено на преживяване от голямо лично значение, особено гледане изкуство. Горкият писател го открива за себе си по трудния начин, като описва своя опит с това явление по време на неговото посещение на Флоренция през 1817 г. в книгата си Неапол и Флоренция: Пътешествие от Рим до Реджио.

Въпреки че е не в списъка на Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, хората споделят, че съчетано с огромната възхита, получават и силен порив да разрушат източника на тези емоции. Колко човешко…

И накрая един напълно непроверен довод: хората, които посещават изложби – изглеждат и се държат по-добре, а и са по-умни. Но, моля ви, доверете ми се сляпо и посещавайте по-често изложби. Току-виж гореспоменатото се задвижи във ваша полза.

Ако ли пък не мога да ви спечеля на страната на изкуството с тези неподплатени със статистически данни и емпирични изследвания твърдения, завършвам с думите на друг колега, журналист и страстен почитател на съвременното изкуство –

Защото всяка добра изложба съдържа далекогледи, микроскопи, прозорци, лупи и огледала.