Рейчъл Томсън разказва за разликите между поколенията на тема: как възприемаме и тълкуваме поведението на мъжете в сексуален контекст.

По време на вечерно парти с доминиращ дял гости на над 50-годишна възраст, Рейчъл научава тяхната гледна точка за скандала с Харви Уайнстийн. Много от тях били загрижени, че вълната от обвинения създава нова опасност, а именно - опасността да навлезем в една нова ера на екстремна сексуална коректност, при която мъжете ще се чувстват под непрекъснат контрол при взаимодействие с колегите си от женски пол. Рейчъл била изумена от случващата се дискусия и решила да потърси повече информация по темата.

По същество разликата между поколенията жени се крие в определението им за сексуален тормоз. Проучване на YouGov открива, че по-възрастните британки тълкували някои поведенчески привички на мъжете като приемливи за разлика от по-младите жени, които ги смятали за неуместни. Подсвиркването, например, ясно илюстрира това откритие: 74% от 18-24 годишните дами го смятат за неуместно, в сравнение с 59% от жените на възраст между 25 и 39 години. Четири от десет жени над 55 години смятат подсвиркването за приемливо, а 27% от тях дори го определят като ласкателно.

По-възрастните жени най-често казват, че не изпитват възмущение или обида към други видове поведение - намигване, коментиране или опипване на задните части, докато по-младите жени ги намират за неуместни.

Ето и някои мисли от интервюта по темата с жени, минали възрастта от 50 години.

Джилиън, 65 г., споделя притесненията си за това, че скорошните скандали за сексуален тормоз в новините ще накарат мъжете да се откажат от всякаква форма на контакт с жените на работното място: "Тъжно е, ако някой не може да се усмихне на този, който го привлича. Мъжете са изплашени.", казва тя. И макар да се радва, че жените имат смелостта да говорят за преживяното, също така смята, че тези истории може да доведат до екстремна сексуална коректност, подобна на тази в политиката. За Джилиън не е ясно къде е границата между приемливо и неприемливо поведение, но усещането й е, че някои обвинения са прекалени: "Ако някой е сложил ръка върху коляното ми преди 12 години, аз просто съм се засмяла, сметнала съм го за нелепо. Но ако някой те опипва или изнасилва, това разбира се е съвсем различно."

Ракел, 59 г., казва, че "никоя жена не трябва да бъде тормозена по какъвто й да е начин", но все пак тя "съчувства на мъжете", които може да се чувстват под непрекъснато наблюдение, когато подхождат към жени. И коментира още: "Ако някой ми каже: "уау, изглеждаш прекрасно днес", това не означава автоматично, че иска да ме вкара в леглото." Ракел също е сред анкетираните, които смятат, че подсвиркването не е обидно.  

И все пак не всички жени споделят мнението им. Деб Гейл, 61 г., вярва, че скорошното изобличаване на нападателното поведение на властимащи мъже предизвиква значима промяна на възприятията за приемливо поведение – нещо, което тя намира за положително и необходимо. "Жените са били пренебрегвани, карани да мълчат и отхвърляни твърде дълго. Те са страдали от това", казва Гейл.

Кимбърли, 51 г., не се притеснява за последствията, които може да има за мъжете на работното място: "Мъжете може би трябва наистина да се научат да третират жените в работната си среда с уважение и да се държат почтено. Мисля, че изобличаването на непростимото им поведение и това, че сега компаниите ги държат отговорни, е прекрасно за работещите жени."

Но от къде идва тази разлика във вижданията на голяма част от жените над 50 в сравнение с тези от поколението на милениалите и поколение Z?

Майката на Рейчъл, 57-годишната Нанси, разказва за културата в работната среда през 80-те години на миналия век: "Учиш се да бъдеш по-остър, когато си в такива ситуации, в които някой се държи неуместно – ако отидеш в отдел "Човешки ресурси", по-вероятно е ти да бъдеш изхвърлена от системата, а не той. Ще те накарат да се срамуваш, да, теб – жертвата, а не нападателя ти. Никой не би трябвало да иска да се завръщаме към това време."

Колет, 67 г., казва, че тогава мъжете са "развивали "сексуални мускули на разбойници" и обяснява: "Те се окуражаваха един друг, за да свалят момичетата и другите да им се възхищават за това."

Джилиън също признава, че тормозът на работното място, когато е била в 20-те си години, е бил нещо всеизвестно, но никой не смеел да надигне глава.

И макар различията във вижданията между поколенията жени да не са малко, има нещо, около което те са обединени, а именно, че вълната от позиции тип #MeToo е знак за прогрес и надежда, че жените сега имат смелостта да споделят своите истории.

по Mashable