Безкрайно много проучвания ни говорят за ползите от спорта и тези от бягането. Почти толкова са и научните работи, които ни говорят за предимствата на слушането на музика по време на бягане - помага за бързина, създава усещането за леснота, помага и за по-бързото успокояване след тренировката. Освен стягането на задниците ни и доброто ни физическо здраве обаче, упражненията влияят и на ума ни. Бягането има отношение не само към тялото, но и към мозъка ни.

Бягането е перфектното време за ума ви да се впусне в чудене. Това звучи безобидно, но често се оказва, че при някои хора това води до размисли, които ги карат да страдат – за да не ви се случи това, се препоръчва мислите да бъдат насочени към специфичен аспект от тренировката. Брандън Алдерман от Университета Рутгерс, специализирал в когнитивна неврология и психофизиология, разказва как се случва това.

През 2016 г. той и колегите му провеждат изследване, за да разберат как медитацията и упражненията влияят на мислите ни. В експеримента участват 52 души, включително 22-ма със сериозни депресивни разстройства. Участниците медитирали по 30 минути, след което тренирали още 30 минути. Правили това два пъти в седмицата в продължение на два месеца. След програмата всички участници докладвали по-малко депресивни симптоми, а тези, които страдат от депресия, докладвали по-малко от т.нар. руминация, т.е. повтарящите се негативни мисли, които водят до задълбочаване на депресията. Научната им работа е публикувана в специализираното списание Translational Psychiatry.

Приложената в изследването медитация е от вида дихателна медитация, която изисква да фокусираш мислите си върху конкретно нещо, а именно дишането си. Когато умът е концентриран изцяло върху дишането, той не може да мисли за предстоящите крайни срокове в работата или скандала с гаджето от предната вечер. Брандън Алдерман обяснява, че процесът на руминацията е подсъзнателен, следователно най-често се случва, а ние разбираме за това прекалено късно. С други думи, може да прекарате няколко минути в мисли за нещо негативно преди да осъзнаете, че го правите. Когато концентрирате вниманието си върху дишането (мислейки за всяко вдишване и издишване) или пък върху конкретен обект, е много по-лесно да забележите момента, в който мисълта ви започва да се отдалечава от него. И все пак, ако не сте човек, който се разсейва лесно, е възможно музиката да не ви пречи да се фокусирате по такъв начин.

Други изследвания доказват, че звуците на природата ни предпазват от тревога. Учени сканират с ЯМР мозъци, за да наблюдават как невронната мрежа, свързана с разсейването, паметта и размисли за самоличността (default mode network), реагира на различни звуци. Когато участниците слушали звуци от природата като капещ дъжд или чуруликане на птички, мрежата реагирала спокойно, с внимание и фокус. Когато слушали звуци от човешки изобретения като духането на сешоар или тиктакането на часовник реакцията приличала повече на тази при състояния като безпокойство, депресия или стрес. Колкото по-напрегнати били хората в началото на експеримента, толкова повече природните звуци ги успокоявали. Така че, ако тичате сред природата, най-добре зарежете слушалките. Нейните звуци ще ви помагат да се отпуснете и да помогнете на мозъка си да се измъкне от тревожните, повтарящи се мисловни процеси.

Това не означава, че музиката никога не трябва да бъде част от тренировката ви. Най-подходящият момент за нея е докато все още сте нов в тренировките, тъй като ще ви действа мотивиращо. Когато обаче се пристрастите към бягането, няма да имате нужда от музика. А това неминуемо ще се случи, ако сте редовни. С времето все по-често ще искате да изживявате бягането такова, каквото е – без музика. Макар всеки да има индивидуално усещане към това, по-опитните бегачи обикновено търсят по-силна връзка с тялото си и елиминирането на разсейванията им помага за това.

Опитайте да бягате без музика, концентрирайки се върху дишането си или фокусирайки се върху всяко едно от движенията си – по този начин ще спрете да задълбавате в мислите си и да се тревожите, ще си починете емоционално и ще разтоварите ума си, ще превърнете бягането в медитация.