Кино провалите на известни музиканти

Стефан Стефанов

Повечето музиканти са се провалили като актьори и в някои от тези случаи наистина има попадения. В други случаи обаче музикантите по-добре да си бяха останали зад микрофона.

Ето някои от най-ярките примери на актьорска немощ сред известните музиканти:

Ринго Стар

Разпадането на The Beatles се отразява освежаващо на кариерите на Джон Ленън, Джордж Харисън и Пол Макартни, но за Ринго Стар това е краят в шоубизнеса.

Ринго се превръща в най-големия късметлия в музиката, когато замества оригиналния барабанист на групата Пит Бест. Според другите от Beatles Ринго не е най-добрият барабанист дори сред тях, но пък той е непретенциозен веселяк, който е идеалният балансьор на супер еготата в бандата.

След разпадането на Ливърпулската четворка Ринго Стар издава няколко албума, които, меко казано, се провалят. Междувременно той се опитва да осребри славата си с няколко филма, но резултатът е горе-долу същият. Спорно е кой от филмите със Стар е най-лошият, но вероятно най-известният е "Caveman" от 1981 г.

В тази праисторическа история героят на Ринго става водач на неандерталско племе. Всички пещерняци във филма си общуват с жестове и ръмжене, а тази нелепа комедия е обречена от самото начало.

Боб Дилън

Hearts Of Fire (1986)

Боб Дилън има афинитет към киното и получава малка роля в класиката на Сам Пекинпа "Pat Garrett and Billy the Kid" през 1973 г. Най-позитивният резултат от тези усилия е парчето към филма - "Knockin' on Heaven's Door".

Вторият опит на Дилън в киното е още по-амбициозен, защото режисира и играе в експерименталния филм "Renaldo and Clara" през 1978 г.. Филмът е заснет по време на турне и съдържа документални кадри и интервюта със самия него, както и с други участници в тура като Ти-Боун Бърнет, Алън Гинзбърг и Джони Мичъл. Сред цялата документалистика има и фикционална сюжетна линия с герои от творчеството на Дилън, а самият той се нарича Реналдо. Продукцията има огромна амбиция, която обаче се разпада под собствената си несъстоятелност.

Проблемът е, че Дилън не е за преда камера, освен ако не е на сцената. Той е пословично срамежлив и за него е трудно да се появи за интервю по телевизията, а какво остава за пълнометражен филм. Въпреки това през 80-те години Боб Дилън е забравена легенда, която вече едва продава албуми. Вероятно това е причината той да приеме ролята на забравена легенда, която вече едва продава албуми и решава да се завърне като ментор на изгряваща млада певица.

"Hearts Of Fire" е замислен като хитов филм с участието на Дилън, Рупърт Евърет, който е сред най-нашумелите актьори в края на 80-те, и изгряващата млада певица Фиона. Но филмът се проваля гръмко, защото няма необходимата дълбочина, което вероятно се дължи на това, че Дилън не може да играе. И не е успокоително това, че Фиона също не може.

Принс

The Cherry Moon (1986)

В този филм Принс проявява основно манията си за контрол. Първоначално той иска Мери Ламбърт да е режисьор на продукцията, но впоследствие сам поема тази задача. Освен това той изпълнява главната роля на жиголо, което се влюбва в богата наследница.

Тази музикална комедия/драма е изтъкана от претенциозност, което настройва еднакво феновете и критиците. Освен това поради някаква причина, останала в 80-те, Принс наистина мисли, че е много секси. Оставяме на вас да прецените.

Интересното е, че музикантът първоначално иска гаджето му да играе главната женска роля, но това не се е случило, защото тя няма необходимите умения. Затова тя е заместена от британската актриса Кристин Скот Томас, за която това е първи пълнометражен филм.

Vanilla Ice

Cool As Ice (1991)

Щеше да е най-добре Vanilla Ice да си беше останал само с "Ice Ice Baby", но, за съжаление, той не се спира само дотам. Подобно на всички други музиканти, които са пробили в шоубизнеса, дори за миг, той се пробва в киното. Още от първия му опит обаче става ясно, че е по-добре да се захване с нещо друго, например да поправя къщи.

В "Cool As Ice" той е Джони ван Оуен – рапър мотоциклетист-бунтар, който нарушава нормите в малък американски град и замайва главата на местно момиче. Проблемът на Ванила е, че иска да изглежда като лошо момче, но не е, и това му личи. Филмът е толкова слаб, че е синоним на творческо безсилие, а идеята Vanilla Ice да играе някой друг, освен себе си, изглежда непосилна за него.

Вероятно заради това, той играе себе си в малка роля в друг нелеп филм от същата година – "Teenage Mutant Ninja Turtles II: The Secret of the Ooze."

Мик Джагър

Freejack (1992)

Съдбата на Мик Джагър във "Freejack" напомня тази на Боб Дилън в "Hearts Of Fire". И тук продуцентите сигурно са потривали ръце, защото успехът е изглеждал в кърпа вързан.

Филмът е адаптация по бестселъра "Immortality Inc", а режисьорът Джоф Мърфи преди това е заснел хитовия уестърн "Young Guns II: Blaze of Glory". За главната роля в тази продукция е привлечен Емилио Естевес, който е сред водещите холивудски актьори от началото на 90-те, а кастът на другите главни актьори също е сериозен - Рене Русо е в главната женска роля, а Антъни Хопкинс е в поддържащата мъжка. За да е сигурно, че повече хора ще гледат филма, продуцентите убеждават рок легендата Мик Джагър да се включи.

Планът обаче не проработва, защото всички тези известни актьори не успяват да спасят филма от провал, а насред целия бутафорен сай-фай екшън липсата на умения на Джагър си личат още по-силно. Освен това ролята е неподходящаза него – той играе наемник, който се казва Вачендак.

Самият Джагър по-късно разказва, че е приел да участва във филма, защото не е имал време да помисли добре върху сценария, тъй като снимките са започвали след по-малко от месец. Другата причина вероятно е, че по това време музикантът записва първия си солов албум и иска да подкрепи промотирането му с участие в холивудска продукция. В случая обаче не си е помогнал особено.