Дислексията често се описва като състояние, в което човек се опитва да чете, докато буквите танцуват из страниците. Често тя се свързва с мозъка и той се посочва като основен виновник за възникването й, поради това, че последствията обикновено създават трудности в четенето и проблеми в училище.

Но според ново публикувано проучване в Proceedings of the Royal Society B, така наречената неспособност за учене може би се корени в зрителен проблем. Guardian публикува материал, в който френски учени твърдят, че са открили ключови физиологични разлики между очите на хора с дислексия и на тези без установено наличие на подобни смущения. Човешкото око разполага с миниатюрни светлинни рецепторни клетки, оприличени на пръчки и шишарки. В центъра на окото, наречен фовея, доминират пръчките, които са отговорни за възприемането на цветовете. И точно както всеки човек има доминантна ръка (лява или дясна), това се отнася за цялото ни тяло. В случая се оказва, че имаме и доминантно око, което обаче няма връзка с мозъка.

Проучването, участниците в което са били разделени на хора с и без наличие на дислексия, установява, че пръчковидните рецептори при хората без дислексия са разпределени асиметрично: доминантното око има кръгъл отвор, в който такива рецептори липсват, докато другото око има неравномерно оформен отвор. В същото време при дислексиците и двете очи са с идентични кръгли отвори. Когато те се опитват да гледат към нещо, което стои пред тях, например страница от книга, очите им възприемат точни и огледални образи, които се борят за визуално надмощие в мозъка. Това може да служи за обяснение защо за дислексик понякога е трудно да различи "Е" от "3" или "b" от "d".

Тези резултати оспорват до голяма степен твърденията на предишно изследване, че съществува връзка между дислексията и когнитивните способности. В изследване, публикувано по-рано тази година, хора с установено дислексивно състояние изпитват затруднение да запомнят музикални ноти, лица или говорна реч. Но в светлината на новите открития остава неясно дали това се дължи на дислексията сама по себе си или по-скоро е последствие от затрудненията при четене, които евентуално могат да се отразяват на способността на мозъка да се пригоди към дадени обстоятелства.

Ако се окаже, че дислексията произлиза от неправилно разположение на светлинните рецептори в очите, диагностиката на състоянието ще бъде лесна – с подлагане на очен тест. Ако това е обяснението, лечението ще може да се улесни значително с изключване на инвазивната хирургия от лечението. В изследването участващите учени обясняват, че с помощта на специална LED лампа, която примигва с честота по-висока, отколкото тази, на която човешкото око е способно да реагира, може да накара окото да спре да възпроизвежда огледалния образ и да започне да възприема само реалния образ. Доброволците, съгласили се да четат под влиянието на лампата, я нарекли "магическа", а учените остават с надеждата следващите тестове да доведат до трайно решение на проблема дислексия, с който хиляди хора в наши дни живеят.