Още от древни времена човек е бил заобграден с домашни животни. Едни са му давали месо, други - мляко, трети - вълна, от някои е добивал кожи, за да се облича. Повявили са се и животински видове, отглеждани в неволя, единствено за да доставят удоволствие на своите стопани. Ще ви запознаем с нерадостната съдба на две птици, които са пред изчезване, заради способността им да имитират човешкия глас.

Африканският сив папагал - жако (Psittacus erithacus) е сред 5-те папагала, които най-добре имитират човешката реч, заедно с вълнистите папагали, амазона, еклектус и александър. Жакото роизхожда от Централна Африка - Конго, Гана, Камерун, Того, Кот д’Ивоар и Сиера Леоне. Най-често срещаните видове са два - кралското червеноопашато жако и скалното. Местообитанията на папагалите включват саваните, крайбрежните мангрови гори и горски просеки.

Звуците, които издават, са свиркане и кликане. Майстори са в имитирането на гласове и интонации, много интелигентни, използват речта си в контекст. Могат да бъдат силно възбудими и нервни, привързват се към един човек от семейството. Мъжките са по-агресивни от женските. Жакото се нуждае от контакт със стопанина си поне по 3-4 часа на ден. В клетка жако се отглеждат поединично. Сравнително тихи папагали са – не крещят без повод. Поради тази причина са подходящи за апартаменти, но често могат да бъдат видени и в заведения. Освен това живеят над 50 години и често надживяват своите собственици. Всичко това ги прави много търсени от почитателите на домашни любимци. Хиляди птици от вида биват изнесени нелегално от Африка към Европа и останалия свят. Цената на млад екземпляр в добро здраве често надминава 1000 евро. Поради безогледната контрабанда, жако са изброени в Конвенцията по международна търговия със застрашени видове (CITES) Приложение II. Това означава, че тези видове не са непременно застрашени от изчезване, но могат да станат такива, ако търговията им не бъде строго регламентирана.

Пренасяме се в Азия. Там потърпевшата заради своите гласови способности птица се нарича свещена мейна (Gracula religiosa) и е от семейство Скорецови. Среща се в хълмисти местности в Южна и Югоизточна Азия. Тя е чисто черна на цвят, като има характерни ярко жълти петна от гола кожа отстрани на главата и на тила. Най-често свещената мейна се разпознава по шумните си пискливи, низходящи подсвирквания, последвани от други звуци.

И двата пола на този вид издават изключително голям диапазон от шумни сигнали – подсвирквания, вой, пронизителни крясъци и бълбукащи звуци, често доста подобни на човешките. Когато са в плен тези птици са сред най-добрите в мимиките и уподобяването на гласове. Те могат да се научат да произвеждат множество ежедневни звуци, включително подсвирквания на мелодии с голяма точност и чистота на звука. Ето защо свещената мейна е обект и на постоянна нелегална търговия.

В Бангладеш вече почти не се среща, поради унищожение на хабитата и свръхексплоатация с цел продажба за домашни любимци. Дивата популация на остров Рождество също е изчезнала по подобни причини. Изкуствено въведени популации съществуват в Света Елена, Пуерто Рико, Хаваи. Дивите птици обаче имат нужда от поне субтропичен климат, за да оцелеят. Търсенето е повече от възможността за размножаване на птиците в плен, така че те рядко се срещат в зоомагазините и обикновено се закупуват директно от търговци.

През 90-те години на 20. век почти 20 000 пленени диви птици, най-вече възрастни, са били използвани за търговия всяка година. В централната част на района си на разпространение, популациите не са намалели значително, особено в Тайланд, който е предоставял голяма част от любимците за западния пазар. Износът към държавите в съседство на Тайланд често е бил лимитиран поради политически и военни причини, въпреки това нелегалното доставянето на птици от вида все още е доходен и процъфтяващ бизнес. Интересът към отглеждането на мейни в целия регион продължава да е много висок. Като отговор на това още през 1992 г. властите в Тайланд започват да пазят популациите на индивидите в репродуктивна възраст, за да стабилизират вида.

В същото време във Филипините и Лаос загубите са по-минимални. За съжаление, мейната се среща все по-рядко в цели региони на североизточна Индия, поради хващане на диви птици за нелегална продажба. Въпреки това местните жители правят изкуствени гнезда, с цел да увеличат размножаването на птиците в района. Това е единственият начин хората да вземат мерките в правилното време и да ги опазят от контрабандистите.