Еднорогът е мистериозно животно. Всички ние знаем, че то никога не е съществувало в действителност, но в същото време е много любопитен фактът, че историята изобилства с множество почти достоверни свидетелства на хора, които твърдят, че са се срещали с еднорог. Това странно животно се среща в религиозни текстове, исторически хроники, приказки, пътеписи, а в днешно време – и във фантастичните романи.

Библията е един от основните религиозни текстове, в които се споменава това животно. Става дума за Псалм 21, в който се казва "спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме." Най-често обаче употребата на "еднорог" в Стария Завет е при сравнения - "бърз като еднорог", "възнасяш като рог на еднорог", но дори в тези случаи подобни нереалистични сравнения са нетипични за библейския текст, в който много повече се срещат реално съществуващи примери с животни.

Факт е, че от еврейския език текстът на Библията за първи път е преведен на гръцки език (т.нар. Септуагинта). За думата "re-em" преводачите избрат като еквивалентна именно тази гръцка дума  - "еднорог".

В древна Гърция еднорозите не се считат за измислени или митични създания, за човека от древността те били част от изцяло материалния свят. Вероятно свидетелствата за еднорози и вярата в тяхното съществуване се дължат на факта, че гърците са преразказвали различни разкази на трети страни относно съществуването на митичните създания и по този начин те постепенно са попаднали в културата на цивилизацията.

Ктезий от Книдос е древногръцки писател, историк и лекар от късния 5. век пр.н.е. и ранния 4. век пр.н.е., който като лекар в персийския двор е съпровождал персийския цар Артаксеркс II Mнемон. Едновременно с това е известен като майстор-разказвач на любопитни истории и създава няколко сборника - "История на Индия", "История на Персия" и "Описание на Земята". В "История на Индия" той описва животно, което много прилича на еднорог – с размер на кон, с бяло тяло, крака на слон и дълъг рог на челото. В Индия обаче Ктезий никога не е бил.

Лесно е да предположим, че описанията, които Ктезий прави, се отнасят не за еднорозите, а за носорозите, които по това време са непознати за европейците. Трудно е да се прецени защо еднорогът впоследствие се среща в литературните описания като подобен на кон - може би защото, говорейки за животно с размерите на кон, неволно рисуваме кон във въображението си и защото това са размери, близки до трудния за описване носорог?

Освен всичко друго, това митично животно се споменава в творчеството на Юлий Цезар, в бележките му за войната с галите. Според известния командир еднорозите се срещат в европейските гори, но ловът им е труден и изисква специално умение.

Със същите характеристики изображението на еднорога преминава и в други култури, подобно на описанието на индийския носорог, изкривено в резултат на много преразкази и още толкова фантазия.

Странното обаче e, че индийската цивилизация от своя страна също е създала независимо свои собствени образи на еднорозите, които не могат да бъдат объркани с носорози, а са напълно съобразени с по-късните представи за това мистериозно животно - като стройно чифтокопитно животно с дълъг тънък рог на челото. Такива рисунки са много по-стари от древногръцките, възрастта им е на около 4 хиляди години.

Предполага се, че обяснението отново е много по-прозаично. Има животни, които, ако бъдат заснети или нарисувани в профил, наистина изглеждат така, сякаш на челото си имат един рог. Именно на този принцип египтяните създават своите рисунки, които от своя страна също изобразяват такива "еднорози" - антилопи и други чифтокопитни животни, чиито рога заемат правилното си място на главата на животното, но се сливат в едно.

В някои легенди, разказващи за еднорози, те се смятат за агресивни и свирепи същества – изглежда въплъщаващи чертите на по-тромавите си и много по-малко привлекателни прототипи, каквито са биковете. Като такива, еднорозите могат да се срещнат например в приказките на Братя Грим, написани след синтезиране на множество митове от немския фолклор.

Образът на еднорога постепенно се свързва, колкото и да е странно на пръв поглед, с фигурата на Богородица в християнството. Според все още древни легенди, само невинно момиче можело да укроти срамежливото и диво животно. Ето защо еднорогът, в малко по-древни времена, се свързвал и с Артемида, която освен богиня на женското целомъдрие, покровителствала лова и плодородието.