Убиецът на време за Прея
Прея доказа във времето, че е артист, който не желае да разочарова публиката и себе си с посредствена музика. Пореднота крачка в тази посока е последната й песен "Убиец на време", чийто видеоклип излиза днес. Доста по-остро парче, но също толкова умно, както предишните й проекти, свободно и адски танцувално. Освен че те кара да се замислиш, младата певица и екипът й ще те вдъхновят да се движиш по свой собствен, неповторим начин. Хайде, пусни в стаята – Убиец на време!
Режисьори: Мария Даскалова и Васил Германов / Lokum Creative / Оператор: Александър Станишев / Кастинг: Цвета Дойчева
Какво е посланието този път?
На мен всеки път ми се иска посланието да е възможно най-комплексно и да не може да се прочете по един начин. Като цяло имам проблем с демоните на всеки човек, които, разбира се, са различни. Но общо взето забелязах, че всеки си има някакъв проблем, някаква пристрастеност, която може да варира между слънчогледови семки, кокаин и телевизор. Най-различни неща, с които ти не можеш да се пребориш и са много по-силни от теб. Лирическата героиня в случая се опитва да се пребори със своя демон, който на повърхностно ниво изглежда, че е лирически Той, обаче може да е всичко – може да е Facebook, може да са наркотици, храна, може да е нещо малко и незначително, което обаче в един момент те поглъща.
Ти си нарекла парчето - Убиец на време, но кой е все пак той?
Аз лично имам голям проблем с това колко хората, поне тук в България, гледат телевизия и вярват. Да, тя би могла да бъде един страхотен канал за обмен на информация, но в същото време не трябва да е толкова меродавен. Имам чувството, че хората много повече вярват на всичко, което видят по телевизора, отколкото на собствената си преценка. Което в един момент може да се превърне в проблем.
И интернет крие такива рискове, колкото и безкраен източник на информация да е той, толкова тази информация трудно подлежи на верифициране. Това е, само ако трябва да обобщя един общ демон. По-скоро ми се иска всеки, който я слуша, да открие своя собствен и да се опита да го пребори.
Защо си струва да правиш различна музика? Истинска и която идва от теб, а не продукт…
Иначе аз няма да съм доволна от себе си, това ми идва отвътре и, колкото и да се опитам да го изкривя, няма да бъда удовлетворена от себе си и от крайния резултат и защото има кой да го оцени. Не я правя самоцелно. Да, звучи много хубаво да кажа - правя я за себе си, но реално не е така. Създавам я, защото това е моят начин да предам някаква бегла мъдрост, с която съм се сдобила, и защото двама-трима човека ще я чуят и ще я разберат и това може да промени някакво парченце от съдбата им.
Какво е готов да направи един човек, за да бъде артист, особено тук в България?
Готов е да няма никаква сигурност, да не знае дали цялото това време усилия, средства, които е вложил, по някакъв начин ще му се възвърнат, пък да не говорим да се мултиплицират. Несигурност във всяко едно отношение. Само че това мен сега не ме притеснява, защото все още съм млада. В един момент ще имам нужда да имам малко по-ясни планове за бъдещето, и за настоящето дори.
В същото време имаш толкова много свобода… Огромна благословия лично за мен е, че не трябва да ходя на едно и също място всеки ден в един и същи час и да се връщам в задръстването. Рутината липсва в моя режим и аз много се радвам, че я няма, защото не съм такъв човек. Несигурност – минус, свобода – плюс.
Новото ти парче е изключително танцувално – Убиец на време, но и убиец за танци! Самият видеоклип е много различен, много свободен…
Радвам, че така ти звучи, защото докато правихме парчето с Algoriddim имахме леки опасения… Всъщност темпото е много бавно, но сме го направили на двойна стъпка, с тази цел – да може да се танцува на него.
Самото парче ми се струва олдскуул в най-хубавия смисъл. Съвсем умишлено е, понеже тази вълна се завръща и трябваше танците да са от този тип. С продуцентите ми от Монте Мюзик ни се искаше да е MTV– стил, свободно, неангажиращо, да не изглежда мега режисирано. Хореографията да не е хипер впечатляваща, даже напротив, искахме да създадем чувството, че аз и моите приятели просто сме се събрали и много се забавляваме. Танцуваме, кефим се на музиката и никой от нас не си дава зор, и няма пози-чупки, такива неща.
Събрахме перфектния каст според мен, в началото ни се струваше малко трудно. Искахме тези хора да не са показвани много по други клипове и да са много различни един от друг като типажи и да не са средно статистическите хора като визия. Даже напротив - и мисля, че успяхме да го направим – те изглеждат различно един от друг и танцуват различно един от друг.
Това парче напълно позволява да бъде направено и в английска версия, имате ли такива планове?
На това парче наистина ще му лепне английски текст. Но това може би е първото парче, което изцяло ми е дошло на български език отведнъж. Сега не знам как им звучи на хората, които не пишат текстове за музика, обаче на български е малко трудно да започнеш да пишеш песен. Понеже е твърд, понеже има много съгласни, понеже много неща звучат посредствено. Това го казвам само в сравнение с английския например, където в много парчета, ако пееш – само ти, само ти, само ти, и това ти е припевът, няма да звучи както на български. Или с испански, който ми е новата страст, където много неща завършват на гласна и това го прави адски мелодичен. Тук на български има малък проблем, аз го обожавам, разбира се, но просто е много труден за писане на текстове.
Обикновено, когато аз мисля канто, често ми идва на английски, може би това е, защото цял живот чисто количествено съм слушала много повече музика на английски. Не знам каква е причината, но е факт, че ми идват много по-често на английски. И обикновено трябва от английска версия да направя българска, което не значи превод.
Но това парче ми дойде директно на български и аз много се изкефих, защото го чаках този момент от много време. Така че може би няма да го пипам. Пък така или иначе ние сега в България имаме лек проблем с българските парчета на английски, което аз все още не разбирам. Въртят се чуждестранни парчета на английски, но българските някак си не са добре приети. Благодарна съм и на Илия Григоров, че усети настроението на парчето и написа текста на първата част от втория куплет.
Това някакъв изкривен патриотизъм ли е, какво е, не съм сигурна. Ние сме правили английска версия на парче и то си остана за нас.
Това парче самостоятелно ли се появява или като част от по-голям музикален проект?
Не се появява самостоятелно, но това може би само аз и ти го знаем, и сега вече още хора покрай това. Всъщност имам още едно парче, което сякаш допълва това, даже нямаше значение кое ще пуснем първо. Те са като едно цяло. Но другото още не е напълно готово. Те са си продължение едно на друго. Което много ми харесва, то това е и идеята.
Тъй като ти спомена, че в тази песен съм една идея по-остра, в сравнение с останалите, защото те сякаш са твърде меки. Сега съм в такова настроение от известно време и много от идеите, които съм започнала са в тази посока.
Може да се каже, че съм една идея по-ядосана за разни неща, ядосана пак е силна дума, малко повече са ме жегнали и имам нужда да ги извадя навън…
А човешките взаимоотношения накъде отиват?
За мен като цяло взаимоотношенията между хората са ми били главен двигател за вдъхновение през цялото време, откакто се помня. Само че сега напоследък съм се фокусирала върху личните проблеми на индивида. Като, разбира се, те могат да се глобализират. Станах доста по-асоциална, отколкото бях в последните години и може би това е, защото имам нужда да се разтършувам из себе си, да си контактувам за известен период със себе си. Повече съм в това си търсене в момента. Продължавам да наблюдавам околните и в това търсене намирам много дефекти, които имат нужда от изглаждане. Понякога те идват отвътре, понякога са външни фактори, които оказват влияние на индивида. Наблюдавайки другите, виждам, че това са сходни мотиви.
Фокусирала съм се върху себе и това, което можеш да направиш със себе си. Трябва да започнем по този начин, това за мен е сигурно.
