Човечеството отдавна е открило кои животни може да ползва за своя изгода, въпреки всичко и до ден днешен на хората им е трудно да поставят граници на собствената си консумация. Нека ви запознаем с едно наглед безобидно бръбарче, което може да ви създаде големи здравословни неприятности. Както казва лечителят Парацелз: "Всички вещества са отровни. Само дозата разграничава отровата от лекарството". 

Испанската муха (Lytta vesicatoria) е изумрудено зелен бръмбар от семейство (Meloidae). Той и други бръмбари от този вид съдържат токсичния терпеноид кантаридин (Cantharidin), използван от векове като афродизиак.

Придобилото световна слава насекомо е главно южноевропейски вид, въпреки че в научните описания за обхвата на нейните местообитания се казва, че освен в Южна Европа се среща още и на изток до Централна Азия и Сибир. Възможно е да бъде открито и в някои райони на Северна и Южна Азия, както и локално в Южна Великобритания и Полша.

Възрастните бръмбари се хранят предимно с листа от ясен, люляк, птиче грозде, орлов нокът и бяла върба. Понякога могат да бъдат видени и върху листа от слива, роза и бряст.

Кантаридинът, заради който е толкова популярен бръмбарът, се произвежда само от мъжкия екземпляр, женските го получават по време на чифтосване, тъй като се съдържа в оплодителния материал. Този "семеен подарък" увеличава стойността на чифтосването и репродуктивната годност на мъжкия.

Веществото е извлечено за първи път през 1810 г. от френския химик Пиер Робике, който открил, че то е причина за агресивните свойства на защитното покритие на яйцата на това насекомо. По онова време се считало, че кантаридинът е толкова отровен, колкото и най-силните отрови, известни тогава, като стрихнина.

Мъжкият бръмбар произвежда около 0,2 – 0,7 мг кантаридин. Насекомото секретира веществото орално и го отделя от ставите си като млечна течност. Способността на този вид бръмбари да причиняват сериозни кожни раздразнения е известна още от древността. Оттогава датира и популярността им като възбуждащо средство. Това довело до приготвяне и продажба на прахове, получени от сушени и смлени бръмбари. Праховете са от жълто-кафяви до маслиненокафяви на цвят, имат неприятен аромат и горчив вкус.

Кантаридинът е опасно токсичен. Той потиска ензима протеин фосфатаза, причинява раздразнения, изприщване, кървене и дискомфорт. Тези последици могат да предизвикат възпаление и кървене на лигавицата на органите във всяка система. Възможно е да се получи силно стомашно-чревно кървене, остра тубулна некроза и разрушаване на гломерулите, което води до стомашно-чревна и бъбречна дисфункция, недостатъчност на органите и смърт.

Изсушените бръмбари обикновено се стриват и прибавят в напитки или сладкиши, при това невинаги със знанието на приемащия ги. След приема им се усеща топлина по цялото тяло и подуване на гениталиите. Но тези горещи сексуални преживявания се дължат на възпаление, а не на истинско привличане.

Освен дълготрайна ерекция кантаридинът причинява редица сериозни странични ефекти, включително и смърт. Предполага се, че смъртоносният ефект на веществото е открит от Маркиз дьо Сад, който през 1772 г. подарил анасонови сладки с прах от испанска муха на проститутки, с което предизвикал ужасяващата им смърт.

Името на бръмбарите не е случайно: blister beetles (blister от английски - пришка, мехур). Контактът с кантаридин причинява изприщване на кожата.

Известни са случаи както на непреднамерени, така и на умишлени отравяния с продукти, съдържащи кантаридин, извлечен от испанска муха. През 1954 г. например кантаридин, поставен в бонбони с аромат на кокосов орех, използвани като афродизиак, причинил смъртта на две жени. Виновникът за случая получава наказателна присъда.  

Предполага се, че венецуелският лидер Симеон Боливар е бил отровен с кантаридин от испанска муха.

През 1954 г. Артър Кендрик Форд е обвинен и осъден на дългогодишен затвор за непреднамерената смърт на две жени. Смъртта им била причинена от бонбони, съдържащи кантаридин, предназначени да действат като афродизиак.

В Мароко и други части на Северна Африка сместа от подправки, известна като рас ел ханут, понякога включва като допълнителна съставка "зелени бръмбари", подсказваща наличието на кантаридин, въпреки че продажбата му на мароканските пазари за подправки е забранена през 90-те години на миналия век. Северна Африка е известна с още един емблематичен продукт Давамеск (Dawamesк) - вид сладко, съдържащо хашиш, бадемова паста, ядки от шамфъстък, захар, портокалова или тамариндова кора, кармфил и други подправки, в което понякога се прибавя и кантаридин.

В Древен Китай изумрудените бръмбари били използвани за направата на първите в света вонящи бомби. За целта те били смесвани с човешки екскременти, арсен и растението самакитка.

Вместо да си причиняване страдания, приемайки испанска муха, се порадвайте на българските светулки. От тях не се правят афродизиаци, но могат да ви светнат в тъмното точно когато ви трябва светлина за една целувка.