Снимка: Kay Nietfeld

Ще се откаже ли Меркел от емблематичната си позиция за нулев дефицит?

Ангела Меркел някога обичаше да се представя като швабска домакиня. В Германия те са известни с предпазливото си отношение към разходите в домакинството.

През 2008 година нейната реакция спрямо глобалния финансов крах и последвалата световна рецесия бе: "Трябваше просто да попитате една швабска домакиня".

"Тя щеше да ни предаде някоя мъдрост: не можете постоянно да живеете не според средствата си", каза канцлерът.

Сега обаче все по-нарастваща група от политически, бизнес и синдикални лидери призовават Меркел да изостави това, което бе отличителен белег на 14-те й години на власт, и да развърже кесията на Берлин на фона на признаците, че най-голямата икономика в Европа губи инерция.

Въпросът излиза на преден план, точно когато германският парламент обсъжда бюджета за 2020 година.

Германия отчете бюджетен излишък от 45,3 милиарда евро (50,3 милиарда долара) за първата половина на годината, след като миналата година за пети пореден път имаше излишък, подкрепен от деветгодишен икономически растеж.

Германската централна банка (Бундесбанк) предупреди, че тази година страната може да изпадне в рецесия, след като през второто тримесечие икономиката се сви с 0,1%, също повдигайки въпроси за това колко дълго Германия може да постига бюджетни излишъци.

Допълнителни данни очертаха мрачна икономическа картина на страната със свиване на заводските поръчки и производството на фона на търговската война САЩ-Китай и кризата в германския автомобилен сектор, които удариха ключовия промишлен отрасъл в страната.

"Политиците трябва бързо да дадат силен тласък на държавните и частните инвестиции", съветва Йоахим Ланг, който оглавява влиятелната Федерация на германската промишленост.

Щефан Кьорцел, лидер на Германската конфедерация на профсъюзите (DGB), повтори коментарите на Ланг, заявявайки, че германските правителства трябва да инвестират допълнителни пари "незабавно - в разширяването на инфраструктурата, достъпни жилища и бъдещата жизнеспособност на германската икономика".

Миналия месец обаче Меркел настоя Берлин да остане ангажиран с политиката си на балансиран бюджет или "schwarze null" ("черна нула", както е известен в Германия), изключвайки в същото време взимане на нови заеми.

Неотдавнашни търговски данни осигуриха лъч надежда.

Въпреки вълната от глобални рискове, включващи ескалиращата търговска война САЩ-Китай и кризата във Великобритания около Брекзит, месечният износ скочи с 0,7% през юли спрямо юни, обърквайки анализаторите, които очакваха свиване от 0,5% на месечна основа.

Търговският излишък на Германия също нарасна, достигайки 20,2 милиарда евро през юли, като търговските излишъци на страната са обект на нападки от други държави и особено на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Германското бизнес доверие обаче бележи седемгодишен минимум, отчете внимателно следено проучване, оповестено миналия месец от мюнхенския институт за икономически изследвания Ifo.

А и германските потребители, някога ключова опора за икономическия растеж, изглежда губят желание за харчене. Продажбите на дребно отбелязаха през юли най-големия си спад тази година на фона на увеличение на безработицата.

Слагането в ред на държавните финанси бе ключова част от програмата на коалицията на консервативния Християндемократически съюз с лявоцентристката

Социалдемократическа партия след първата изборна победа на Меркел през 2005 година.

Меркел затвърди имиджа си на защитник на фискалните икономии само няколко години по-късно при дълговата криза в еврозоната. Тя настоя затъналите в дългове правителства от валутния съюз да се придържат към строгите бюджетни правила на 19-членната зона.

Поощрена от поддръжниците си, тогава тя засили ангажимента си за фискална справедливост, като наложи нов бюджетен контрол над европейските партньори на Германия.

Меркел е под натиск, в момент когато Европейската централна банка (ЕЦБ) се готви за заседание в четвъртък (утре - бел. прев.), на което се очаква да бъде обявен нов кръг от парични стимули, за да запази траекторията на растеж в еврозоната и да отблъсне опасността от свръхниска инфлация.

Само че икономистите са все по-скептично настроени за това какво може да постигне ЕЦБ в стимулирането на растежа и ускоряването на инфлацията, която е под целевото равнище, без най-голямата икономика в еврозоната, Германия, също да се включи чрез отваряне на хазната си и да харчи пари.

Миналия месец нобеловият лауреат за икономика Пол Кругман обвини германците от страниците на в. "Ню Йорк таймс", че "се отнасят лошо към себе си, с разрушителна мания за държавния дълг. И цената на тази мания се прехвърля върху света като цяло".

Не че няма за какво да харчат пари в Германия, написа той. "Просто не искат да харчат", заключи икономистът.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види