Розалин Картрайт е сред водещите фигури в изследванията на съня вече почти пет десетилетия. Автор е на едни от най-значимите изследвания в областта, много от които са насочени към това да се ревизират и обяснят теориите на Юнг и Фройд по отношение на ролята на съня и сънуването в човешкия живот. В книгата си "Умът на двайсет и четирите часа: Ролята на съня и сънуването в нашия емоционален живот" ("The Twenty-four Hour Mind: The Role of Sleep and Dreaming in Our Emotional Lives") той предлага изчерпателна история на изследванията върху съня. От една страна Картрайт разкрива колко далеч сме стигнали в разбирането на това състояние, което на практика заема една трета от живота ни, а от друга – колко много от неговите аспекти засега остават загадка за нас.

Един изключително интересен аспект от изследването се занимава със сънуването като механизъм за регулиране на негативните емоции и връзката между БДО фазата ("бързо движение на очите",известна още като REM –анг: "rapid eye movement") на съня и депресията:

Колкото по-тежка е депресията, толкова по-рано по време на съня започва първата БДО фаза. Понякога само четири и пет минути след заспиване. Обикновено фазата настъпва след около час и половина, тоест за нея е нужно два пъти повече време. При тежка депресия БДО фазата замества първия дълбок сън, който трудно може да бъде наваксан през остатъка от нощта. Това подменяне на фазите става причина в организма да не се отделя голямо количество хормон на растежа, което по принцип се очаква по време на първата дълбока фаза. Освен това депресираният човек получава и много малко от така наречения "бавен сън" (фази 3 и 4 от цикъла на съня), което означава, че отново пропуска отделяне на хормона на растежа, отговорен не само за растежа на тъканите, но и за физическото възстановяване на тялото. Колко по-малко дълбок сън имаме, толкова повече време ни е нужно, за да се възстановим физически и да регенерираме тъканите си. Освен това липсата на отделяне на хормон на растежа се наблюдава дълго време при пациенти, които вече не страдат от депресия или са в ремисия.

При хората с клинична депресия първата БДО фаза не само започва по-рано от нормалното, но и продължава нетипично дълго. Вместо обичайните около десет минути, тя може да се проточи двойно. Също така движенията на очите са абнормални – или прекалено нарядко, или прекалено интензивни. Всъщност, понякога са толкова бързи, че ги наричаме бури от очно движение.

Това, което най-много обърква учените, обаче е, че, когато депресираните пациенти бъдат събудени пет минути след започването на първата БДО фаза, никой от тях не може да обясни какво е сънувал. Пълната невъзможност за спомняне на сънищата по време на депресия се потвърждава от редица изследвания. До скоро стоеше и въпросът дали това се дължи на липса на желание от страна на пациента да споделя с лекарите, или наистина става дума за неспособност за сънуване и неспособност за запаметяване на сънуваното. Модерните технологии обаче вече са в състояние да хвърлят светлина и върху тази загадка:

Технологиите за изследване на мозъка ни помогнаха да разгадаем мистерия. Изследванията със скенер на пациенти, страдащи от депресия, показаха, че дяловете на мозъка, отговарящи за емоциите (лимбичната и паралимбичната системи), функционират с по-голям интензитет по време на БДО фазата, отколкото когато пациентите са будни. Високи нива на активност в тези моменти са характери и при пациенти в нормално емоционално състояние, но при депресираните зоните работят много по-усилено. Това до голяма степен е очаквано – по време на БДО при пациентите се наблюдава и по-висока активност и в зоните на мозъчната кора, които отговарят за рационалните мисли и взимането на решения. Контролните групи от пациенти без депресия обаче не показват подобна мозъчна активност. Тези резултати могат да бъдат интерпретирани като реакция на засилена мозъчна дейност в зоните, отговорни за емоциите.

Картрайт посвещава почти трийсет години на изследване на това "как емоционалните разстройства влияят на когнитивните способности, мотивацията и най-вече на чувствата в онези моменти от съня, в които преживяното в будно състояние излизат на повърхността." Най-трудно за разбиране било това защо пациентите рядко си спомняли какво са сънували по време на БДО фазата. Оказва се, че антидепресантите потискат именно тази фаза на съня, в същото време по-ранни изследвания показват, че потискането на БДО може да е един от механизмите, които да водят до отключване на нови депресивни епизоди. Така стигаме и до регулаторната функция на съня, за която Картрайт пише:

Въпреки известни различния в терминологията, всички съвременни теории върху сънуването имат една обща черта – те обръщат внимание на това, че сънищата рядко са свързани с прозаични неща. Ние не сънуваме, че четем, пишем, смятаме. Ние сънуваме неща, свързани с нашите емоции, за онези състояния, които в науката се наричат афект. Това, което пренасяме от будното си състояние към съня, са скорошни преживявания с емоционален характер. Много често става дума за негативни епизоди, които не сме успели да преодолеем, дори и когато не сме си дали сметка, че те са такива. Едно от предполагаемите предназначения на съня (известно като теория за регулаторната функция на сънищата), отпраща към това, че сънят има за цел да тушира негативните ни емоционалните нарушения и неспокойства. Моите изследвания, заедно с тези на редица други колеги, подкрепят тази теория. Много проучвания показват, че за една нощ настроението ни може много да се подобри, това обаче досега не беше изследвано в дълбочина.

Моето предположение е, че някои притеснителни преживявания биват активирани повторно по време на БДО фазата, за да може съзнанието ни да ги сравни с емоционално подобни по-ранни спомени. Така се активира цяла мрежа от стари асоциации, която преживяваме отново под формата на серия от образи. Тези образи наричаме сънища. Това смесване на нови и стари спомени премоделира мрежата от емоционални и характероопределищи предишни преживявания. По този начин ние актуализираме представа си за това "кой съм аз, кое е добре за мен и кое не." По този начин сънищата тушират емоционалния заряд на дадено преживяване, за да може спящият да се събуди и да види случващото се в по-добра светлина, да започне на чисто. Това невинаги се случва за една нощ, понякога трябва да бъдат направени големи рационализации на емоционални проекции, свързани с личността ни – прехода от съпруг към вдовец, от обвързана към необвързана, например, за това може да са нужни много нощи. За да разберем дали наистина настъпва промяна в емоционалното ни състояние, трябва да проследим как даден сън или тема в сънищата ни се променя с течение на времето. Казано в най-общ план, това е теорията за емоционално регулиращата функция на сънищата. Имено затова съм озаглавил и книгата си "Умът на двайсет и четирите часа".

В края на книгата си Картрайт изследва ролята на съня и сънуването за съгласуването на това, което наричаме "Аз", с онази функция на спомените, отговаряща за преформатирането на личността:

При хората със здрав сън умът е винаги активен, връща ни към отминали преживявания, отсява и запазва полезната нова информация. Сънищата не са лишени от смисъл, нито следва да бъдат разбирани като израз на инфантилни желания. Те са резултат от взаимовръзката между новите преживявания и вече запазеното в паметта ни. Спомените обаче никога не могат да бъдат точно копие на оригиналното преживяване, вместо това следва да ги възприемаме като продължителен творчески акт. Сънищата също са творчество. Те се формират от разпознаването на определени модели при засрещането на настоящите ни емоции с възстановката на наши минали емоционални преживявания. Така те се превръщат в наши модели на мислене, които дават линия на поведението ни и ни помагат да формираме кохерентно усещане за това кои сме ние.

Времето за сън е усилно време. Преплитащи се потоци от мисли с емоционален заряд, които подлагат на съмнение тъканта на нашата идентичност, за да я адаптират към настоящето.