В съвременния свят абсолютно всяко нещо може да бъде предмет на скандали, стига да бъде поставено в подходящия контекст. И целта, разбира се, е само една - вниманието.

Ние знаем колко много история може да крие създаването на парфюм - не само от едноименния роман на Патрик Зюскинд, но и защото не е трудно да си представим, че ароматът, свързан с едно от сетивата, репрезентира фантазията.

Така че парфюмът не е просто лична дреболия в дамската чанта, а понякога - истински луксозен предмет, който може да разкрие много тайни както за своя създател, така и за своя притежател.

По време на викторианската епоха жените могат да използват парфюмите просто по силата на своя личен вкус. Има определени правила и рамки, които ограничават дамите не само по отношение на избора на аромат, но и по силата му и броя на използваните капки, които трябвало да създават само леко, деликатно ухание.

Едва в началото на 20. век парфюмеристите решават да разширят гамата на своите продукти, започвайки най-невероятните експерименти със съставки и аромати.

В този дух се разгръща и историята около може би най-известния парфюм в света, който носи не само невероятно и запомнящо се ухание, но и вече толкова дълга и сензационна история, че е част от европейската култура. Преди да се появи обаче, разбиранията за това на какво следва да ухаят жените е доста ограничено. Било е прието това да са класически аромати, които да не са смесени - например на роза или на гардения. Ако все пак дамата е от горната класа - може да си позволи да носи жасмин и дори нещо още по-смело - да съчетае този аромат с мускус, което вече е било на границата на допустимото.

Коко Шанел, със своята склонност към революционни, авангардни решения, успява да създаде истинска сензация. И всичко това, защото "Шанел № 5" съчетава не само цветната нежност, но и чувствеността на мускус, както и уникалната по това време съставка - алдехид, който замества няколко естествени съставки и прави парфюма по-достъпен. Тази истинска авангардна миризма можеше да се нарече шокираща, но благодарение на утвърденото име и влияние на Коко, парфюмът е положително възприет. Разбира се, днес това далеч не е най-шокиращата и невероятна миризма, но в един момент именно видният "Шанел № 5" става парфюмът, който отваря пътя към авангардните експерименти в тази индустрия.

Главният конкурент на известната Коко Шанел е Елза Шиапарели - италианският моден дизайнер, който има значително влияние в света на сюрреалистичното изкуство. През 1937 г. Елза става автор на авангарден аромат, наречен "Шокиращ". Той наистина e такъв, защото основният лозунг на неговата рекламна кампания е фразата "Сексът също може да се продава", а самата бутилка за парфюм е направена в съблазнителни форми на актрисата и певица Мей Уест.

Особеността на аромата му е нова нотка на мускус, която е извлечена направо от естествените секрети на диво животно, наречено цибет. Може да изглежда, че парфюмът се опитва да пресъздаде атрактивната и привлекателна, вълнуваща миризма на женското тяло. Маркетинговата компания е едновременно агресивна и секси, и е изградена върху откровеността и неистовото за времето желание на хора да говорят открито за секс. Освен абсолютно провокативната бутилка, тя е била придружена и от скици на дизайнерска рокля на Марсел Вертес, репрезентиращи еротично сцената от Червената шапчица, преследвана от гладен вълк.

Трудно е да се каже каква е била реално обществената реакция към такова "откровение". Това, което е сигурно, е че такава има, че няколко авангардни жени променят с цялостното си присъствие нагласите на света към това как трябва да изглежда една жена и на какво да ухае. Именно на тази смелост сетивата ни дължат свободата си.