Майка каза "Не" на шамарите
Въпреки че все още телесното наказание в много държави, включително и у нас, е въпрос на родителска преценка, една майка решава, че плесниците повече няма да присъстват като наказателен метод в нейното семейство. Вместо това тя решава да опита други методи за дисциплиниране.
Макар че е решила повече да не използва шамари, майката не е наясно с какво да ги замени и как да овладее истеричните изблици на дъщеря си по друг начин. "Искам да постъпвам правилно."- обясни родителката в интернет с призив за помощ. Ситуацията е деликатна, тъй като шамарите вече са въведени като възпитателна мярка. На лице са отчаяние и безсилие от страна на майката.
"Дъщеря ми е почти на 5. До момента използвах "пляскането" като начин за наказание и овладяване на критично поведение и настроения. Но моя приятелка ми показа проучвания, които доказват, че не просто този метод е неефективен, а нанася травми в детската психика и личност. Почувствах се като идиот, защото трябваше от самото начало да е ясно и очевидно, но преди да прочета изследванията, не се бях замисляла. Аргументът ми беше – "така правеха моите родители".
Както и да е, сега въпросът ми е достатъчно ли е просто да спра да го правя. Това, че вече съм използвала телесното наказание като възпитателен метод, нанесло ли е необратими поражения? И още нещо важно – какви други похвати мога да използвам за възпитание и дисциплина, които не включват шамари?
Най-големите предизвикателства са крещенето и изблиците, когато не "става на нейното". Докато живеех с родителите ми, те удовлетворяваха всичките й желания, за да не се стига до скандали. Но сега се преместихме отделно и аз не мога, а и не искам, да й купувам играчка всеки път, когато излизаме навън. Това предизвиква в нея истерии и агресия в магазините, които посещаваме. Ще свикне ли да не получава подаръци по всяко време или трябва да бъда по-компромисна към нея? Ще утихне ли това поведение от само себе си?"
Веднъж взела решение да не възпитава чрез пляскане, майката споделя, че е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Другото й огромно притеснение е, че предишният модел може да е причинил трайни щети.
"Тя е много сладко момиче до момента, в който не пожелае нещо, което не може да има. Това създава проблеми и с възпитателите от детската градина. Те ми изпратиха писмо, в което обръщат внимание на поведението й – че не спира да говори, не изпълнява правила и не задържа вниманието си. Тя дори няма пет години, затова определих поведението й като нещо нормално за тази възраст. Тя не иска да бъде "лоша", но как бих могла да повлияя на държанието й – да бъде по фокусирана и дисциплинирана в детската градина. От една страна изглежда като стандартно за тази възраст поведение, но от друга страна, не искам да я определят като "лошо" дете и това да я превърне в аутсайдер.
Не знам дали това има значение, но с баща й се разделихме, когато беше на една годинка. Той я вижда по няколко пъти в годината. Аз съм единственият човек, който се опитва да налага правила и наказания. И съм сама в промяната, която вярвам, че е правилно да се случи."
Признанието на майката и нейното решение да промени възпитателните си методи бяха посрещнати с одобрителни коментари и подкрепа от потребителите в интернет.
"Явно сте достатъчно широкоскроена, за да преосмислите поведението си и да потърсите алтернатива, вместо да се разгневите срещу критиките във Вашето родителство. Фактът, че сте променили решението си, това, че признавате своята грешка, говори много високо за Вашата интелигентност и способност да растете като човек и родител. Вие сте добра майка и вярвам, че ще ставате все по-добра."
"Учите се как да се справяте по-добре и дъщеря Ви ще порасне в здравословна среда заради желанието да се учите и растете. Това само по себе си показва, че сте добър родител. Не се отказвайте, ако не успеете веднага. Ще отнеме време дъщеря Ви да се приспособи към новото положение, но ще си струва!"
Един от потребителите напомни на майката, че нещата могат дори да се влошат, преди да е налице положителна промяна. "Преди да спре с писъците, вероятно ще има период, в който ще крещи дори по-силно от преди. Заредете се с търпение. Понякога просто да седнем и да поговорим, може да бъде най-прекият и приятен път до децата. Те не са чудовища. Те реагират положително на това, че желаем да комуникираме с тях и ги уважаваме."
В заключение майката отново отговори. Сподели, че й допада идеята да научи дъщеря си да се успокоява. "Всичко това ми напомни, че тя е просто едно много малко дете. Знам, че е очевидно, но понякога го забравям. Ще се опитам да науча дъщеря си да разпонзава и обработва своите чувства. Ако аз не мога да контролирам емоциите си през по-голямата част от времето, как мога да очаквам тя да го направи. Следващият път, когато изпадне в истерия, ще я поощря да седне и да рисува."

