През целия период, когато Йосиф Сталин управлява Съветския съюз, неговата тоталитарна личност и управление предизвикват организирането на многобройни атентати. Контрареволюционери, разузнавачи от различни страни, хора, обединени от своите разбирания за това какво би трябвало да представлява революцията, започват да водят периферна, но в същото време доста открита борба с тоталитарния баща на народите. Според някои историци датата 5 март 1953 г. може да се счита за деня, когато е извършен единственият успешен опит за покушение над Сталин.

Поредицата от опити за убийство на Сталин започва през 1931 г., когато по време на разходка на 6 ноември белогвардеецът Огарев, който чака Джугашвили на ул. Илинка, се опитва да го застреля. Опитът е предотвратен, но от тогава Сталин осъзнава, че не е препоръчително да се разхожда из Москва просто така.

През първата половина на 30-те години НКВД разкрива конспирация на видни военни лидери под прякото ръководство на Петерсън и Йенукидзе. Настъпващото престъпление е открито още в подготвителния си етап, всички обвиняеми са разстреляни. Материалите по делото, наречени "Заплетено дело“, все още се съхраняват под заглавието "Тайно“. През 1935 г. куршум, изстрелян от аристократката Орлова-Павлова, премина бащата на народите. Случаят беше разследван в рамките на същата "Плетеница“.

Тамара Лицинская (Занковская) признала по време на разпит през 1937 г., че като германска шпионка се опитала да убие Йосиф Сталин. Впоследствие дори нейният син написва книга за опита на майка му да извърши атентат.

До 1937 г. се извършва още един опит срещу Сталин. Непряко потвърждение, че се подготвя преврат, се смята откриването на 1 май на военен револвер в Климент Ворошилов, въпреки че обикновено той не носи със себе си истинско оръжие.

През 1938 г. Сталин е нападнат два пъти. През пролетта лейтенант Данилов се опитва да го застреля, като прониква в Кремъл под прикритието на офицер. Опитът е неуспешен. В края на годината японското разузнаване организира опит за покушение, в който се предвижда Сталин да бъде разстрелян. Съветският разузнавач Лео, който работи под прикритие в Япония, успява да предупреди за предстоящо престъпление, след което група саботьори са елиминирани на границата на СССР и Турция. При тази акция обаче няколко души успяват да избягат и да се укрият безследно.

Благодарение на Лео е предотвратено и терористичното нападение от 1 май 1939 г., когато според плана на японските специални служби бомба, поставена в Мавзолея, е трябвало да избухне по време на демонстрацията за Деня на труда.

6 ноември 1942 г. С. Дмитриев, избягал от Червената армия, започва да стреля по колата на Анастас Микоян. Според разследващите той е объркал колите, като в действителност е имал намерение да стреля по превозното средство на Сталин, който обаче успява да се измъкне непосредствено преди отриването на стрелбата. Убиецът обаче не можеше да разчита на снизходителност - той е разстрелян след 8-годишно лишаване от свобода. 

През 1943 г. германските разузнавателни служби планират по време на Техеранската конференция да унищожат не само Сталин, но и Чърчил и Рузвелт, като по този начин обезглавят вражеските страни. В този случай съветското контраразузнаване работи блестящо и предотвратява опита. 

Германците разработват още един план, който е за покушение над автомобила на Сталин. Според него, по колата ще стреля военнопленникът Петър Таврин, който предварително ще е снабден със снаряд, способен да проникне през бронята на автомобила. Ако по някаква причина се окаже невъзможно да бъде извършено това покушение, е съществувал втори план, съгласно който атентатът следва да бъде извършен чрез магнитна дистанционно контролирана мина. Съветското контраразузнаване обаче успява да предотврати всеки тези планове.

На 1 март 1953 г. Йосиф Сталин претърпява инсулт. И точно това, че държавният глава се оказва сам и прекарва в безпомощно състояние няколко часа подред, на практика означава сигурна смърт.