Съвременната култура е насочена към продуктивността и хората постоянно се опитват да рационализират времето и емоциите си. Но именно комфортното емоционално състояние помага да бъдем успешни и да вървим напред. Концепцията за емоционалния интелект може да ни помогне по-лесно да разбираме себе си и импулсите си.

Каква е разликата между чувства и емоции?

И двете влияят на психологичното ни състояние, но съществено се различават. Чувствата са осъзнат емоционален опит. Емоциите пък възникват против волята на човека, пораждат конкретно чувство и често са доста сложни за обяснение. В същото време те могат и трябва да се анализират, за да може човек да се откъсне от негативни усещания и настроения и да запази приятния емоционален фон. Проблемът е, че до ден днешен няма единен списък с емоциите. През 1972 психологът Пол Екман съставя списък с 6 базови емоции – гняв, ненавист, изненада, щастие, тъга, страх. По-късно Екман добавя смут, увлечение, презрение, срам, гордост, удовлетворение и вълнение. По-късно Робърт Плутчик предлага друга класификация на емоциите – според него има 8 основни емоционални пространства, които могат да се застъпват и да пораждат нови емоции. Например, досадата и скуката могат да преминат в презрение.

Откъде идва концепцията за емоционален интелект?

Това понятие е относително ново – за пръв път се споменава от Питър Саловей и Джон Майер. Те го определят като способност да познаваш своите и чужди емоции и чувства, да ги различаваш и да използваш тази информация за по-нататъшни действия. По-късно Даниел Гоулман пише книга за емоционалния интелект, с който запознава широката публика с тази тема.

От какво се състои емоционалният интелект?

Самосъзнание – способността да разпознаваме своите и чужди емоции; самоконтрол -  възможността да ги владеем; обществено осъзнаване – да разбираме емоционалните процеси, които се случват в обществото; мениджмънт на отношенията – междуличностните и груповите.

По-важен ли е емоционалният интелект от умствения и защо трябва да го развиваме?

За това, че освен интелект има и други важни умствени елементи, за пръв път говори професор Хауърд Гарднър. Той твърди, че умът следва да се оценява не само по IQ, ами по общо 7 показателя. Това са склонността към лингвистиката, логико-математическо мислене и разбиране на собственото си тяло, музикални способности, пространствено мислене и не на последно място – да разбираш добре себе си и околните.

Навярно сте чували, че еди-си-там-кой е успял да се издигне. Или как някой много добре умее да общува с децата си. Най-вероятно е героите на тези разкази да имат силно развит емоционален интелект, който им позволява ясно да осъзнават целите си и успешно да комуникират с хора на различни нива.

Как да го направим?

Като начало, можете да направите тест, с който да определите емоционалния си интелект. Освен всичко останало, подобни тестове могат да ви поставят в предполагаеми ситуации и самостоятелно да анализирате способностите си. Също така няма да е излишно да прочетете статиите на Майер и Саловей, както и на Гоулман. Първите двама ще ви дадат академичен поглед, докато книгите на Гоулман – по-съществена информация по въпроса. Той я поднася така, че да запознае читателя с темата и да го накара да изпълнява лесни упражнения –например, да си води дневник на емоциите. Важно е да осъзнаем, че развитието на емоционалния интелект, както и всяка друга промяна, изисква време и отдаденост, така че не бива да се разстройвате, ако нямате особен прогрес след един месец.