Снимка: Getty Images

Бихте ли убили Хитлер като малък?

Бихте ли убили Хитлер, докато все още е дете? – този провокативен въпрос не е част от разговор в малките часове в петък, а темата на проучване, направено от вестник "Ню Йорк Таймс".

Моралната дилема е много по-проста по условие – бихте ли убили малко дете сега, за да спасите милиони хора после. Това всъщност е по-драматична вариация на психологическия проблем с движещия се към група хора трамвай, в който хората трябва да решат дали да оставят машината по предварителния курс, което ще доведе до смъртта на 10 човека, или ще я отклонят, за да убие един, който иначе би се спасил. Разбира се, тази дилема трудно може да се приложи в ежедневните ни решения, но все пак повдига определени морални противоречия.

Но да се върнем на въпроса – разбира се, че убийството на бъдещото чудовище Хитлер е крайната мярка и някой веднага би посочил, че има други варианти. Можем например след като сме майстори на пътуването във времето, да отвлечем бебето Хитлер и да го пренесем в Хабсбургската държава през 18. век, лишавайки го от възможността да влияе на историческите процеси през 20. век. Можем дори да попречим на родителите му да се срещнат и по този начин да избегнем и раждането му, което пък повдига друг философски въпрос – каква е разликата между това да убиеш някого и да му попречиш да се роди. Въпрос, който е много актуален днес с непрестанната дискусия около темата за абортите.

По-важният въпрос обаче е друг – дали убийството или историческото елиминиране на Хитлер ще промени историческия развой. Напълно валидна е тезата, че макар Хитлер безспорно да е с най-голяма вина за зверствата, извършени от нацистката партия, Втората световна война, а дори и холокостът биха се случили и без неговото участие.

Хитлер, макар достигнал до голяма власт в периода 1933-44 г., е само един ужасен човек, а неговата чудовищна фигура може да отвлече вниманието от историческите тенденции в Европа, а и по целия свят по онова време. Хитлер не е измислил сам нито нацизма, нито милитаризма, нито дори антисемитизма, въпреки че те са в основата на човеконенавистната му политика. Освен това той не е първият политик в историята, който е решил да присъединява със сила територии на други държави.

Естествено най-силният аргумент в подкрепа на това, че е добре невръстният Хитлер да бъде убит, е холокостът, тъй като той е пряко отговорен за него. Но ако изчерпим въпроса само с неговата лична вина, ще се лишим от възможността да видим по-голямата картина. Премахването на диктатора от историческата карта няма да премахне политическите и етнически идеологии, които са в основата на извършените от него и неговите приближени престъпления срещу човечеството. Преди качването му на власт теориите за евгениката вече са били познати в западните страни. Антисемитизъм е имало на практика навсякъде по света, където е имало компактно еврейско общество. Идеите за господство на една раса или етническа група над останалите не са били новост нито за Германия, нито за което и да е друго западно общество – достатъчно е само за миг да си припомним историята на САЩ. Фокусирането единствено върху личността на Хитлер ни изправя пред риска да пропуснем хилядите други участници в зверства в Германия, но и повече от окупираните от Третия райх държави, защото без тях холокостът е нямало как да бъде осъществен. Не бива да пропускаме и социалните и политически предпоставки, довели до възкачването на Хитлер на власт. Каква е тогава гаранцията, че, ако Хитлер го няма, друг човек няма да изиграе същата историческа роля?

Дори и да оставим настрана всичко казано дотук, премахването на Хитлер, за да се предотврати изцяло Втората световна война, може да се окаже доста хазартен ход. Без войната военните и политически събития през втората половина на 20. век биха поели по съвсем различен курс. Дали например Англия и Франция нямаше да се окажат в по-добра военна и икономическа позиция, която да им позволи да попречат със сила на деколонизацията в Африка и Азия? Съветският съюз продължава да е суперсила до разпадането си, въпреки че по време на войната дава 27 милиона жертви и десетки хиляди напълно унищожени градове и села. Можем ли да предположим каква щеше да бъде политиката и нивото на агресия от страна на СССР, без тези загуби? Какъв щеше да е развоят на войната, която имперска Япония повежда срещу Китай още преди идването на Хитлер на власт, ако Втората световна война не се беше случила?

Можем да погледнем и под друг ъгъл – по-време войната огромна част от учените в Европа търсят убежище в САЩ. Ако войната я нямаше, те вероятно щяха да останат в родините си, което би лишило САЩ от огромния научен скок, който прави след войната. Но това не е най-важното – по-важното е, че този скок може би изобщо нямаше да се случи не са само там, а и никъде по света, защото след ужасите на войната учените в цял свят преосмислят ролята на науката и технологиите в живота ни, обръщайки ги изцяло в полза на хората, а не в служба на военните идеолози. Какво би станало, ако Енрико Ферми не напусне родината и създаде първия ядрен реактор в Италия, управлявана от Бенито Мусолини? Какво би станало, ако по някаква причина Айнщайн разкрие пред германски лидер етапа на развитие на ядрената програма в Съветския съюз или в САЩ? Какво би станало, ако първата атомна бомба бъде хвърлена, за да започне война, а не да я прекрати?

Всички тези въпроси могат да ги отведат до две вероятни заключения. Първото, че трябва да сме по-смирени. Никога не можем да знаем какъв би бил светът, ако Хитлер го нямаше. Но, ако вярваме, че без него бихме живели в по-добър свят, трябва да допуснем, че премахването му може да има, ако не по-лош, то поне също толкова ужасяващ ефект. Смирението ще ни е нужно и да си признаем, че не бива да хвърляме вината за най-големите зверства в историята само върху един човек, независимо кой е той, а да допуснем, че това е част от тъмната страна на човечеството по принцип. Второто заключение, вероятно би трябвало да ни изпълни с облекчение. Може би повече от нас не си дават сметка, но ние имаме щастието да живеем в изключителни времена. Да, все още се случват зверства, хора умират в локални конфликти навсякъде по света. И все пак в голяма част от света, включително и тази, в която живеем ние, човешките права никога не са били по-защитени, хората никога не са били по-богати, пътуването никога не е било по-лесно, медицината по-достъпна, а продължителността на живота – по-висока. В този смисъл, единственото, за което можем да съжаляваме, са милионите загубени невинни животи през Втората световна война на хората, които попречиха на Хитлер да победи.

А, да, ако все още ви интересува какъв е резултатът от запитването на читателите на "Ню Йорк Таймс" на въпроса "Бихте ли убили Хитлер като бебе", ето и резултатите: 30% са отговорили с "не", 42% са отговорили положително, а останалите 28% не са сигурни дали ще го направят.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види