Книгата, с която Декарт успокоява демоните на една принцеса

Декарт е смятан за основоположник на съвременната философия и баща на съвременната математика. Той вдъхновява както своите съвременници, така и следващите поколения философи, поставяйки началото на рационализма, водещо философско течение в Европа през 17. и 18. век.

Този забележителен французин, който проявява задълбочен интерес към човешките емоции, среща една принцеса, чийто живот е потопен в дълбока тъга. Желанието да й помогне го кара да напише едно от най-известните и влиятелни философски съчинения. Кое е произведението? Коя е принцесата? Защо иска да й помогне? Ето каква е историята:

Книга, изпълнена с душа, чувство и страст

"Страстите на душата" или "Трактат за страстта" (1649) е една от най-важните книги в съвременната философия. Рене Декарт я написва, за да помогне на принцесата на Бохемия - Елизабет, да разбере истинския смисъл на страстта.

Коя е тази принцеса?

Елизабет (1618-1680) е родена в Хайделберг. Тя е третата дъщеря от тринадесетте деца на Фредерик V и Елизабет Стюарт, дъщеря на английския крал Джеймс I. Елизабет е известна също като принцесата – игуменка от абатство Херфорд, където постъпва през 1660 г., а седем години по-късно става негова игуменка. Тя посвещава живота си в защита на всички, които са преследвани заради своята религия. Изключително интелигентна за времето си жена, Елизабет изучава астрономия, математика, право, модерни и класически езици, включително живопис, музика и танци. От малка е насърчавана да учи езици и има особен интерес към философията. Макар да има безметежен живот, емоционално тя има проблеми. През 1633 г. получава предложение за брак от полския крал Владислав IV, но той е католик, а тя отказва да се отрече от протестантската вяра, така бракът не се осъществява. Като начинаещ философ описва в различни трактати своите разсъждения, но те сякаш никого не  впечатляват. Това предизвика огромно разочарование, което само един човек успява да облекчи: Рене Декарт. Тя дълбоко се възхищава на Декарт за начина, по който тълкува взаимодействието между душата и тялото, затова решава да му пише.

Кореспонденцията им започва през 1643 и продължава до смъртта му през 1650 г. Той става неин учител по философия и морал, а през 1649 г. публикува "Страстите на душата", която посвещава на принцесата.

"Ваша светлост е толкова проницателна, че човек не може да скрие нищо. Ще се опитам да обясня начина, по който възприемам обединяването между душа и тяло и как душата има силата да движи тялото".

Шестте години кореспонденция създават неразривна връзка учител-ученик. Те си пишат почти всеки ден и обсъждаха светски и преди всичко философски теми. Тя, макар че не е толкова обиграна във философските разсъждения, не се страхува да опровергава идеите на Декарт, а това го кара да бъде още по-заинтригуван от нея.

Елизабет - Декарт

"Тъй като душата на човек е само мислеща субстанция, как тя може да повлияе на човешкото тяло, за да предизвика доброволни действия? Този въпрос възниква, защото начинът, по който нещо се движи, зависи само от това доколко то се стимулира. Затова искам дефиниция на душата, която се доближава по-изчерпателно до вашата природа".

Декарт - Елизабет

"…В човешката душа има две неща, от които зависи цялото знание, което може да имаме за нейната природа: първо, че мисли, и второ, че обединена с тялото, действа и страда с него."

Връзката между двамата не е романтична, а само интелектуално възхищение. Всичко започва с дискусията как душата може да повлияе на тялото. Душата е един от най-противоречивите въпроси на философията, Декарт проявява любопитство да анализира визията на своята ученичка и така започва всичко. Освен учител, той става неин довереник, в едно от писмата, тя пише колко зле се чувства физически, а той отговаря, че най-вероятно страда от тъга.

За какво е книгата?

Рене Декарт посвещава книгата на човешките емоции, отговоря на дълбоко философски въпроси, обяснява парадигми на мисълта и дава съвети за това как трябва да се възприема самия живот. Един от въпросите, на които отговаря, е този, с който започва епистоларната му връзка с принцесата: Как душата може да движи тялото?

"За да познаем страстите на душата, трябва да разграничим нейните функции от функциите на тялото". Според него "няма душа, колкото и слаба да е тя, която ръководена добре, да не може да добие пълна власт над своите страсти". В разсъжденията си подчертава, че мъдростта е полезна главно защото учи да станем господари на страстите, да ги движим и ръководим умело, за  да направим поносими мъките и да съумеем да извличаме радост от живота.

Декарт открито я посвещава на Елизабет, тя се оказва идеалният подарък, защото тази книга, написана единствено за нея, отговаря на всичките въпроси, измъчващи я през годините.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види