Книги: Нашите 5

Дочакахме го, тук е най-окриляващият месец, който трябва да ни донесе пролетта, птиците, нашата радост. А ние какво ще му дадем, желанието ни за живот, отново и отново…

Заедно с това, разбира се, ще пратим и трудностите, и лошото настроение на моменти. А март ще ни отговори по същия начин.
Тези, които винаги ще ни придружават по всички възможни пътеки, са книгите. Без тях не можем!
Открийте и вашите сред нашия избор или ни споделяйте какво вие сте подготвили за себе си!

"Комореби“, Владислав Христов

Това е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава наблюденията и самонаблюденията на словесния фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство за мярка – и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните удивителни. Това са думите на големия поет Румен Леонидов за поета Владислав Христов.
“Комореби” е японска дума и се отнася за слънчевата светлина, която прониква през листата на дърветата.

"Лошото настроение“, Мишел Льожоайо

Книгата събира простите техники, в чиято основа е залегнал здравият разум, доказани и научно, и в медицинската практика – и описани по най-достъпния и увлекателен начин от проф. Льожоайо. Те ще ви помогнат да се харесвате, да си прощавате, да живеете пълноценно.
Мишел Льожоайо е професор по психиатрия в Парижкия университет "Дени Дидро". Специалист по адиктология, той е автор на множество научни статии, изследвания и книги, сред които "Лошото настроение – залог за здраве и жизненост" (2016), нашумяла далеч извън пределите на Франция и превърнала се за броени месеци в международен бестселър.

"Как виждам света”, Алберт Айнщайн

Първото издание на книгата "Как виждам света” се появява само година, след като великият учен е напуснал своята родина, за да спаси живота си от режима на Хитлер. Айнщайн е потресен от жестокостта на нацистите, но дори те не успяват да сломят неговата огромна вяра в човешкия род и в това, че той рано или късно ще открие начин да живее в мир.

Големият физик и хуманист поставя на първо място в своята ценностна система именно доброто на човечеството – дори над собствените си научни търсения, и пише своите есета, за да убеди хората, че смисълът на живота се крие в това да правиш живота на другите по-добър.
В "Как виждам света” Айнщайн сам е събрал текстове, които отразяват неговата лична философия за съдбата, боговете и хората, религията и науката, войната и мира, икономиката, международната политика, демокрацията, тиранията, национализма и хуманизма.

Разкази, Вирджиния Улф

През целия си творчески живот Вирджиния Улф създава малък брой разкази, обикновено в кратките почивки между два романа. Чрез тях изпробва границите на модерната си проза, не само обрисувайки вътрешния живот на човека, но и посредством онова просмукване между вътрешно и външно, в което "действително“ и "въображаемо“ са напълно равностойни и до такава степен примесени, че разграничаването им е въпрос на тънък усет и слух. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата й често се домогва до висините на музиката.. В тези разкази тя борави с литературни техники и идеи, които по-късно развива в романите си. В някои от разказите случката и повествованието надделяват, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. За разлика от романите, с които Вирджиния Улф е най-вече известна, в разказите й има повече ритъм, отколкото наратив. Самата тя споделя: "За мен ритмическата проза е по-естествена, отколкото повествователната, но тогава се налага да измислям някакво спасително сюжетно въже, което да хвърля на читателя“.

"Хавана за един покоен инфант“; Гилермо Кабрера Инфанте

Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра“ Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант“ той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост.
Книгата изобилства със стряскащо откровена и лишена от свян сексуалност, обилни порции непринуден и неприличен смях, пораждан от нескончаеми словесни еквилибристики, обширна галерия от обрисувани в най-интимни детайли действащи лица – свидетели и участници в еротичното съзряване на инфанта Инфанте. През изминалите почти четиридесет години от първото си издание със своето волномислие "Хавана...“ на емигранта ГКИ е най-забраняваната и най-желаната, най-хулената и най-обичаната, най-кастрената и най-неподвластната книга за кубинците, пленени и заточени в обетованата земя на собствения си остров.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види