Все по-често се използват термини, свързани с женската и джендърна история, но някак продължават да си остават непонятни. Какво се крие зад тях? И трябва ли историята на жените да се изучава като отделна дисциплина – ще се опитаме да разгледаме по-долу.

История на жените

Тази дисциплина и активистки проект се заражда в САЩ и е пряко свързан с втората вълна на феминизма. Основната задача е била да се върне женската история – "да се открие" жената като важна част от световната история и да се разкаже каква роля тя е изиграла в така познатите досега събития.

Жените дълго време не се срещат като героини сред политическата история – няколко хилядолетия те нямали достъп до властта и голямата политика. Същото може да се каже за науката и изкуството – макар и от време на време да се среща  по някое женско име, то да попаднеш в тези сфери е било много по-трудно, отколкото ако си мъж. В повечето случаи заради отказания достъп от художествено образование и ограничението, което налага социалната роля на "жената" – да служи вярно на съпруга си. Дълго време жените дори не присъствали сред преброяването на населението – в Древен Рим започнали да ги преброяват едва през трети век, изключително и само заради данъците.

Историците на жените призовавали да се обърне внимание не само на "мъжките" сфери на работния пазар и политическите процеси, но и на "невидимия" неплатен женски труд – емоционалната работа около семейството и дома; предлагали да се разгледа как личното е свързано с политическото.

Освен това те искали да обърнат внимание на незаслужено забравените женски героини от миналото. Например, в ранните изследвания се среща името на София де Кондорсе – писател, преводач, която организирала влиятелни литературни салони в революционна Франция и Елизабет Блекуел – първата жена лекар в САЩ.

През 70-80 години дисциплината История на жените продължава да се развива. Особено популярна става в САЩ и Англия, като изследователите на всяка държава имали различен фокус. В САЩ разглеждали жената в културата – женски инициативи и особености на женския опит; ролята на жената в семейството и женската сексуалност. Джоан Кели е една от известните американски изследователи, която е автор на есето "Имали ли са жените Ренесанс?". В него тя поставя под съмнение традиционното отношение към периодизацията в историята и по-конкретно Ренесанса – жените с векове не са имали същите права като мъжете, а оттам следва, че "подемът" в културата и науката също ги е подминал.

В Англия изследванията били свързани с труда – работата на жените, неравенството при заплащане и функционирането на профсъюзите. Книгата на Лора Орън задавала въпроса – каква роля изиграли жените в британската икономика. Независимо, че част от тях не се е занимавала с платен труд, именно те са разпределяли семейния бюджет.

Историята на жените започнала бързо да набира популярност – през 80-те в американските и европейските университети имало десетки курсове на тази тема. През 1978 г. училищата в калифорнийския окръг на Сонома в САЩ организирали седмица на женската история – предполагало се, че през това време учениците ще изучават постиженията на жените и тяхната роля в световните събития. Инициативата станала толкова популярна, че през 1981 година седмицата на женската история станала държавно събитие, а през 1987 конгреса в САЩ обявил месец март за месеца на женската история.

От женската история към джендъра

Междувременно критиците на "женската" история твърдели, че разглеждането й като отделна дисциплина няма да допринесе към по-голямо равенство.

През 1985 година американската изследователка Джоан Скот направила следващата стъпка – предложила да се говори не за женската, а за джендърната история. Тя взела участие в Американската историческа асоциация, а след една година публикувала статията "Gender: A useful category of historical analysis". Тя смята, че джендърната история трябва не само да възроди забравените женски персонажи, но и да покаже отношенията между половете в различните исторически обстоятелства. Тя предлага да се концентрира изучаването върху това как през различните времена се формира представата за "мъжко" и "женско", за джендърните стереотипи и свързаните с тях традиции.

Това направление започнало да се развива и след Джоан Скот. Например, през 1989 година излиза първият брой на Gender&History с две редакции във Великобритания и САЩ. А скоро след това се появили и джендърните противници – те твърдели, че този подход ще засенчи историята на жените.