Колко пъти сте попадали в ситуации, в които разговорът просто не потръгва – все не можете да се разберете със събеседника ви и всеки говори за нещо свое си? Може би наистина има проблем и комуникацията не се получава. Струва ни се, че да общуваме с другите е лесно (все пак го правим всеки ден), но на практика това изисква определени навици. Ще разгледаме какво представлява активното слушане и как може да ни помогне в ежедневието.

Какво е активно слушане?

Прието е да се смята, че терминът "активно слушане" е измислен от психолозите Карл Роджърс и Ричард Фарсън, когато през 1957 година публикуват труд с такова название. Под активно слушане те имат предвид специална техника, която може да помогне на психотерапевтите в работата им с клиенти, както и в ситуации на конфликт. Днес се използва в най-различни ситуации – от общуване с деца през разговори с приятели до работни преговори. Общо взето навсякъде е важно да разбираш и да бъдеш разбиран.

Активното слушане е начин да направим комуникацията по-смислена и задълбочена – събеседниците наистина се опитват да разберат един друг и насочват вниманието си само към разговора. И двамата внимателно го проследяват, опитват се да разберат какво има предвид човекът отсреща и при необходимост изясняват дали са разбрали правилно. Често това включва в себе си разбиране на подтекста – за чувствата и емоциите, които изпитва събеседникът в дадения момент. Това се усеща в интонацията и жестовете.

Активното слушане ни помага да не попадаме в "капаните" на комуникацията. Например, често ние се опитваме да разберем какво е искал да доизкаже другият човек, като директно си правим някакви изводи. Това не значи, че трябва да се откажем от гледната си точка и от отношението си към дадения човек, но понякога е полезно да оставим предположенията настрана и да чуем какво именно има да ни казва събеседникът.

Защо е необходимо активното слушане?

Активното слушане не е сред най-лесните навици, но може рязко да ни улесни живота. То може да задълбочи разговора и това да бъде приятно за двете страни. Разговорът трябва да  помага на хората да разберат повече, да осъществат връзка и да си сътрудничат, а не да спорят и да доказват своята гледна точка. Вместо мълчаливо кимване, много по-ефективно би било да зададем уточняващ въпрос – така на събеседника му става ясно, че не само го слушат, но и го разбират.

Как да слушаме активно?

В книгите за професионалисти се посочват до 20 различни навика и умения – от това да бъдем открити, да проявяваме емпатия и да се опитваме да разберем себе си и останалите, до това да избягваме неясни и нееднозначни изказвания.

Първото и най-важно нещо е да се съсредоточим в разговора – никакви телефони, списания и прочие. За това може да ви помогне зрителният контакт, като не е задължително да гледате събеседника право в очите – може да се фокусирате върху една точка. Няма нужда да прекъсвате човека отсреща – да, по този начин ще кажете всичко, което сте си наумили, но надали ще успеете да разберете какво се опитва да ви каже той. Също така, внимавайте в разговора, а не мислете как ще отговорите, защото е възможно да изпуснете нишката.

Второто нещо е да се опитате да не познавате какво би искал да каже събеседникът ви и да не си правите предварителни изводи. За целта можете да задавате уточняващи въпроси - "Правилно ли те разбрах, че…" и подобни. Може да се опитате да разберете чувствата, които стоят зад дадените теми, думи и жестове – "Може би наистина те е страх", "Аз на твое място бих бил/-а много тъжен/-а..".

Важното е всичките тези техники да ги прилагате искрено – ако съвсем не ви е интересен събеседникът, то дори и супер точен преразказ на казаното ще изглежда студено и неестествено. В крайна сметка, най-добрият разговор се крие в искрения интерес към това, за което и с когото говорите.