Снимка: Emiliano Vittoriosi

5 признака, че сте прекалено критични към себе си

Да виждаш недостатъците си и да признаваш грешките си е едно от най-важните качества. Разбира се, ако не преминава допустимите граници и не се превръща във вечно неудовлетворение от себе си и никаква способност да се радвате за успехите си. Ще разгледаме няколко признака, които могат да ви помогнат да разберете дали не се отнасяте прекалено жестоко към себе си.

При неуспех си казвате "Така ти се пада!"

"А ти какво очакваше?", "Какво си въобразяваше?" и подобни въпроси, които ви носят тъга, срам, вина, чувство за малоценност и дори страх.

Често вътрешният ни глас е гласът на родителите ни, които така са реагирали на нашите и собствени неуспехи. Много майки и бащи казват "Къде ти беше умът?", "Казах ти..." и други, с което демонстрират разочарование или излишно притеснение за всяка двойка или рана на коляното.

Истината е, че всички грешим, което е част от жизнения ни опит. И да се срамуваме всеки ден за даден неуспех, значи да се обвиняваме за абсолютно естествени ситуации. При това подобна реакция прави ученето от грешки доста неефективно и ни пречи да се адаптираме към заобикалящата ни реалност. Опитваме се да избегнем срама и страха, а по този начин бягаме от нов опит и ситуации, в които има шанс да се провалим.

Другите винаги са по-добри

Спортувате, но приятелят ви винаги е по-добър от вас. Харесва ви как изглеждате, но другите определено изглеждат по-добре и на всичкото отгоре са по-ерудирани. Вие се сравнявате като единица на фона на десетки други хора, които са станали такива при различни обстоятелства. Истината е, че това "състезание" е супер жестоко и вие предварително ще го изгубите. Няма как да сте по-добри от десетки други хора с най-силните им качества и няма смисъл да го очаквате от себе си. По-добре се концентрирайте върху нещо, което ви се получава добре.

Всичко е провал, когато няма моментален успех

Излиза че: захващате се с кариерата си – няма време за спорт и приятели; започвате да творите – не изкарвате достатъчно пари; излизате по майчинство – нямате време за нищо друго. При такъв подход е доста трудно да се радвате на успехите си, защото винаги ви човърка мисълта, че в другите сфери имате недовършена работа. Може да имате много желания, но силите, времето и парите са ограничени ресурси. Няма как едновременно да сте прекрасен родител, да работите на пълно работно време, няколко пъти седмично да спортувате и всеки ден да научавате нещо ново. И това е напълно естествено – ако сега сте се съсредоточили върху едно нещо, никой няма правото да ви упреква, че сте се провалили в други сфери.

Целите, които си поставяме, не дават резултат на мига – например, за да научите език, са необходими година-две. И ако през цялото това време се чувствате "непълноценни", означава че година-две ще прекарате в постоянно угризение.

Не цените похвалата, но обръщате внимание на критиката

Твърди се, че реагираме на негативни стимули по-силно, отколкото на позитивни. Затова като чуете похвала и упрек едновременно, то ще обърнете повече внимание на последното. Но ако в потока от похвали чуете една единствена критика, която после дълго я преживявате и не можете да мислите за нищо друго – то нивото на критичност при вас е доста над средното.

Обикновено хората, които го забелязват в себе си, започват да се упрекват, че не мислят позитивно. Опитайте се да не го правите. Няма как да регулирате подобни реакции със силата на волята – правите така, не защото сте тъжен човек, който във всичко вижда само тъмната страна. Това зависи от типа нервна система и от вашето детство. Ако на неуспехите родителите ви са реагирали с шега, а успехите са били ценени, то човек ще обича похвалите, а към критиката ще се отнася спокойно. Но ако на всяка забележка и по-ниска оценка в училище сте били обвинявани, то е нормално психиката ви да реагира така. Сега, когато сте възрастни, може да се опитате да цените похвалите.

Ако се замислим, успехът винаги изглежда непостижим

Това се получава, защото имаме прекалено голяма гордост; смятаме, че успехът на другите е заслужен, а нашият не. Тази история е релевантна за хора, в чиито семейства е имало битово насилие и неуважение към чувствата им. Напълно възможно е да са расли в среда, в която са се правили дългосрочни планове, имало е прекалено много амбиции, постепенното развитие не се е ценяло, а успехите се смятали за минимално задоволяване на базовите потребности. Никой не се е интересувал, че детето днес е написало прекрасно есе по история, защото родителите са били заети с това дали ще имат прехрана до края на месеца. При такива условия, детето трябва да бъде "удобно" и да не пречи на възрастните. Никой не го учи да се радва на успехите, защото никой не ги забелязва.

За да се възвърне чувството на гордост и способността да се радвате на постигнатото, е необходима дълга и внимателна работа със себе си. Добре е да преразгледате семейните ценности – наистина ли критичното отношение е помогнало на някого да пожъне успех? Наистина ли срамът и страхът могат да мотивират, а радостта, гордостта и заслужената почивка са глезотии? Ако имате подобни терзания, то по-добре да направите няколко сеанса със специалист, за да ви помогне да се разберете по-добре и да продължите напред.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види