Най-новите езици, които се говорят по света, най-често са свързани с необходимостта от разбиране между различни народни. Към момента съществуват около 6500 различни говорими езика по земята, а най-новият сред тях е буквално на 30-ина години.

Вижте кои са те:

Африкаанс

Африкаанс е един изключителен мултикултурен лингвистичен деликатес, който включва холандски, немски, английски, португалски, френски думи с такива от езиците Банту, Коисан и Малай.

В самата основа на африкаанс стои холандският, и по-точно наречието, което се употребява от заселниците край Западния нос в най-южния край на Африка между 18-19. в. За първи път текстове на този език са публикувани през 1856 г., а през 1925 г. африкаанс получава статут на официален език.

В наши дни около 7 млн. души в Южна Африка и около 25 млн. души в цялата южна част на Черния континент говорят африкаанс. Това е езикът на 13% от населението на република Южна Африка и се разпространява по собствени телевизии, радиостанции, интернет платформи и дори има няколко превода на Библията.

В съседна Намибия африкаанс е втори неофициален език, който се говори от около 10% от населението. Преди страната да се освободи през 1990 г. африкаанс дори е втори официален език.

Лайт Уарлпири

Това странно име носят аборигените, които живеят в близост до пустинята Танами в Северна Австралия. Техният език, наречен уарлпири, е говорим едва около 4 хил. души и към момента е застрашен от изчезване.

Междувременно една от племенните подгрупи е използвала уарлпири, за да създаде съвсем нов език. Това се е случило, тъй като в последния половин век англоезичната култура е навлязла много дълбоко в бита на коренното население на континента. Под европейско влияние младото поколение аборигени започва да говори на странна смес от местните езици уарлпири и криол в комбинация с английски думи.

Така е създаден новият език Лайт Улпири, който е толкова нов, че най-възрастните хора, които го говорят, са в средата на 30-те си години. През 2013 г. около 350 човека използват този език в ежедневието си.

Лингала

Лингала е език, чието естествено развитие има за цел единствено да направи общуването между хората възможно по-лесно.

Банги вече е бил вече смесеният търговски език, на който си общуват племената в района на сливането на реките Монгала и Убанги. Колониалната администрация и църквата в днешно Конго възприемат този език при общуването си с местните и прибавят към него множество европейски думи. Белгийците наричат този език "Бенгала" на племето Бенгала, което е известно и като Лингала.

През 19 в. на лингала протича комуникацията между всички в колониално Конго, а чернокожите служители на администрацията и армията са задължени да го използват. Лингала получава такова разпространение, че в наши дни езикът все още е употребяван в Конго, Централноафриканската република и Ангола.

За първи текст на линагала е напечатан от монаха Егид де Бок през 1903 г.

Гуниянди

Гуниянди се говори от стотина аборигени, които живеят в близост до прохода Фитцрой в западна Австралия.

През 1982 г. Уилям Макгрегър успяват да създаде азбука на езика на племето, като използва за образец латинската. Азбуката на гунияндите е реформирана през 1990 г. и после още веднъж през 1999 г.

Гуниянди е един от най-младите писмени езици в света, но е застрашен от изчезване, защото не се преподава на децата.

Есперанто

Есперанто е език, чиято мисия е да заличи езиковата бариeра и по този начин да допринесе за по-добра комуникация мeжду хората. Този език е създаден през 1887 г. от доктор Л. Л. Заменхоф, който добре познава необходимостта от разбирателство. Докторът е израснал в полския град Бялисток, в който живеят големи етнически групи от руснаци, евреи, литовци и германци. Заменхоф стига до заключението, че голяма част от проблемите между тези групи произтичат от това, че всяка една от тях говори на различен език.

През 1887 г. Докторът публикува книгата си "Unua Libro", в която обяснява основата на есперанто и дава информация за създаване на нови десетки хиляди думи на този език.

Първоначално докторът нарича творението си Международния език, но по-късно то става известно като есперанто ("надяващият се"). Той насърчава всички, които се интересуват от езика, да дават своите мнения и предложения за неговото развитие. В крайна сметка, мисията на доктор Заменхоф е подкрепена от мнозина други и днес есперанто се говори в различна степен от около 2 млн. души по света, основно в Европа, китай и Южна Америка.

На есперанто има преведени книги, като някои от тях не са превод от друг език, а са написани директно на този език. На есперанто има и песни, които са популяризирани от есперанто радиостанции, разбира се.