Бразилия е страната на карнавала и в това никой не се съмнява. Да, моята мечта беше да видя този ненадминат празник и успях да я осъществя. Бях на Самбодрома и видях какво означава удоволствието да се забавляваш и да си част от това грандиозно тържество. Около мен имаше хора от различни националности. Няма да забравя един възрастен французин, който не престана да танцува цяла нощ, докато синът се унесе в дрямка по едно време. С всяка изминала година карнавалът в града на кариоките става все по-мащабен, през 2018 г. в него участват 6 милиона души, а туристите, дошли да го видят и участват в него, са 1,5 милиона от цял ​​свят.

По традиция бразилският карнавал се провежда в навечерието на Великия пост. Всенародният празник започва в събота и продължава до така наречената "Пепеляна" сряда. Тази година датите са 2-5 март. Карнавалът се провежда в цялата страна, независимо, че най-големи мащаби и туристически наплив има в Рио де Жанейро, самите бразилци определят карнавала в Салвадор, столицата на щата Баия, за най-автентичен.

И понеже споменах Самбодрома, нека кажа че тази година се навършват 35 години от неговото откриване. Проектиран е от световноизвестния бразилски архитект Оскар Нимайер. Представлява широка писта с дължина 700 м с амфитеатрално разположени трибуни за 70 000 души. На него всяка година се провежда парадът на школите по самба.

Модерния си вид бразилският карнавал започва да придобива през 30-те години на миналия век. През 1928 г. е създадена първата школа по самба, в която се преплитат европейски, африкански и бразилски традиции. По-късно школите стават основните участници в празненствата. От 1999 г. започват да се състезават помежду си. Да станеш победител на Карнавала е най-престижната награда, така че участниците се подготвят за това събитие през цялата година.

Всъщност прототипът на бразилския карнавал са португалските Сирни Заговезни, празнувани през първите три дни преди Великденския пост. Когато португалците достигат до бреговете на Бразилия, те донасят своите традиции, включително народните веселия преди поста за Възкресение Христово, по време на които се забавляват по улиците, като се посипват с брашно и зърно, хвърлят развалени яйца, пеят и танцуват. По-късно европейски традиции, предимно от Италия, се прибавят към португалската "основа".

Но не само Бразилия е страната на карнавалите. С не по-малка страст на веселието се отдават и в другите латиноамерикански страни, всяка със своите особености, но три от тях са много специални. Нека видим кои са те. Ще започнем с:

Баранкиля – Колумбия

Дори Карнавалът в Рио де Жанейро не е признат от ЮНЕСКО за нематериалнокултурно наследство на човечеството, самият град да, но не и карнавалът на всички карнавали. За това се сещат колумбийците, през 2001 г. Конгресът на страната го обявява за "национално културно наследство" и представя кандидатурата му в ЮНЕСКО. Включен е в списъка през 2003 г. Карнавалът в Баранкиля е един от най-старите в ЛатинскаАмерика, датира от 19. век и представлява смесица от европейски, африкански и местни култури. Характерното за него е участието преди всичко на фолклорни групи, около 500 от региона на града, намиращ се на брега на Карибско море. Именно затова той е включен в списъка на ЮНЕСКО – неговата основна грижа е опазването на местното фолклорно наследство.

Оруро – Боливия

Още един карнавал в Латинска Америка е обявен от ЮНЕСКО за "шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството" и то преди карнавала в Баранкиля. Това се дължи на факта, че единствено той до ден днешен запазва своята релииозна насоченост, съчетавайки в себе си вяра, изкуство и фолклор. Всичко това може да се види само в гр. Оруро, в западната част на страната, смятан за фолклорна столица на Боливия. Тази година Карнавалът в Оруро се провежда от 1 до 4 март. Започва 40 дни преди Великден и е в чест на Девата от Канделария, едно от първите наименования на Дева Мария. Затова и хореографията на фолклорни групи в един от дните на всенародния празник е изцяло посветена на Богородица. Към религиозните традиции, привнесени от испанците, местните хора още вярват в доброто и злото, олицетворени от Пачамама (майката Земя) и чичо Супай (дявола). Именно това обединяване придава на карнавала в Оруро онази характерност, която не се среща на друго място в южноамериканския континент.

Веракрус - Мексико

Карнавалът на този пристанищен град, разположен на крайбрежието на Мексиканския залив, е емблематичен за страната. В своето 95-то издание официалните дати на празника са от 27 февруари до 5 март 2019 г. През тези девет дни се провеждат известните паради, изпълнени с цвят и радост.

Началото му датира от 19. век, когато се празнува като маскен бал в най-елитните салони на града. От 1925 г. карнавалът вече има управителен комитет, който има грижа  за неговата организация.

Днес този карнавал се е утвърдил като най-представителното място за изява на фолклорните традиции на Веракрус. Характерната музика, изпълнявана на арфи, маримба и китари може да се чуе навсякъде в града. В неделя, преди карнавалните дни, на плажа се провежда традиционна бейзболна среща на "Неженени срещу женени" – мъже, преолечени като жени, забавляват зрителите, дошли да се посмеят на многобройните комични ситуации. С този бейзболен мач се поставя начало на многобройните празнични събития, съпътстващи карнавала във Веракрус.

Монтевидео - Уругвай

Този карнавал е смятан за най-продължителния в света - 40 дни шествия и улични представления от февруари до март. В допълнение към традиционните ритми на региона, като кандомбе и мурга, по улиците на града дефилират и школи по самба, като всяка група се представя за около 54 минути пред многобройната публика. През две от вечерите в кварталите Сур и Палермо дефилират четиридесет колектива, съставени от чернокожи и луболос (бели, маскирани като чернокожи). Този парад представлява една от най-чистите прояви на афро-уругвайската култура, обявен от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Карнавалът е много важен за уругвайците, затова през 2006 г. е създаден музей, който да съхрани за поколенията историята на проведените досега.

И нека пак се върна към моите преживявания от Самбодромо, Рио де Жанейро. Най-впечатляващият момент е началото, когато всяка школа по самба започва своето представяне, начело със своето знаме и оркестъра от перкусионисти, който дава тон с така наречената самба де батукада, специално композирана за всяко школа. Със своя мощен звук и бърз ритъм тя е квинтесенцията на цялото карнавално шествие.

Светът е Карнавал!                                                                                         

Нека и ние станем част от него!