Колко пъти сме срещали пиперливи определения по адрес на еднополовите връзки и сме ги подминавали с мълчание, тъй като нетолерантността се приема за нещо нормално в нашата държава? Колко пъти сме си казвали, че това е обикновен страх? Страховете са изначално заложени в нашата натура като се започне от инстинктивните – за живота и здравето, мине се през материалните – за дом и пари, и се стигне до емоционалните – от самота, отхвърляне, изоставяне. Повечето страхове са свързани с нашето физическо и емоционално оцеляване и затова ми е интересно как се е появил страхът от еднополовата любов.

Понеже реагирам бурно на всяко неравноправие и безсърдечност, разговарях с психотерапевта Петя Андреева, за спра емоциите си и да потърся причините за агресията към гейове, лесбийки и бисексуални, била тя във вид на чичовски хумор, дебелашка подигравка или директно насилие.

Разбрах, че първото, което трябва да направим, е да разграничим хомофобията от негативното отношение към еднополовите двойки. Фройд тълкува хомофобията като защитна реакция спрямо собствените хомосексуални импулси. Но е погрешно да се смята, че всяко негативно отношение към гейовете прикрива увлечение по собсвения пол, макар че имаме примери за подобни случаи. Като американския проповедник Тед Хагард, който се обяви срещу еднополовите бракове, а впоследствие се оказа, че е използвал сексуалните услуги от момчета на повикване.

Корените на негативното отношение към гейовете и лесбийките тръгва от другаде – от невежеството, силните авторитети в семейството, ниска способност за емпатия. Повечето хора казват, че се гнусят от връзките мъж с мъж, жена с жена, но всяка погнуса е резултат или на травматизиращо преживяване, или на насаден предразсъдък.

Един от тези предразсъдъци е, че увлечението по собствения пол е нещо ненормално, че става дума за увреждане. Според изследванията на белгийския биолог, специалист по поведенческа невроендокринология Жак Балтазар сексуалната ориентация се оформа на ембрионално ниво. Когато мъжкият ембрион се развива във фетуса, идва момент на пик на тестостерон, чрез който развива хетеросексуална ориентация. Но ако този пик не се осъществи, мъжкият ембрион ще се привлича от собствения си пол.

Ако при женските ембриони няма пик на тестостерон, те ще са хетеросексуални, но ако има, ще развият ядро, заради което ще се привличат към други жени. Това е естествен процес, природа.

Тези изследвания са повторени с лабораторни мишки. И познайте какво? Мъжките, чийто пик на тестостерон е спрян изкуствено, се привличали от собсвения си пол. Тоест, хомосексуалната ориентация не е въпрос на личен избор и на пропаганда. Тя не може да бъде натрапена от група, колкото и добре да е организирана тя, от филми, сериали или музика, защото е пренатален процес, който не се контролира от плода или от майката. А вярването, че сексуалната ориентация се наследява и възприема отстрани или че някакви маршове на хетеросексуални двойки могат да я ръководят, е проява на неграмотност, волна или неволна.

Другото, за което много българи не си даваме сметка, е, че сме възпитани в строго консервативни принципи. В повечето семейства е имало явен авторитет – баща или майка, който е определял правилата на играта и не е оставял пространство на детето, за да изяви емоции и желания. Напротив, възпитанието е някакъв вид казарма, в която задълженията са видно разпределени, мирогледът е ограничен до рутината вкъщи и съответно, всичко, което излиза от кутийката, създадена от мама и тате е възприемано за ненормално.

Такова поколение от възрастни трудно ще проявява емпатия, защото са научени, че чувствата трябва да се забравят, когато се спазва някаква стигма. Това обяснява защо в страни като Судан и Йемен нетолерантността към интимни отношения между хора с един и същ пол е най-силна, като дори се наказват със смърт. В тези страни личните чувства са незначителни пред закостеняло натрапената традиция.

Картинката на мама, татко и аз е причина и за нашето национално тесногръдие. Българската традиция натрапва семейните ценности в един-единствен вариант и отделя специално внимание върху продължаването на дервишовото семе. С това обаче освен че създава липса на съпричастност към чувствата на другите, сътворява и една плахо гласче, което цял живот шушука на момчетата, че трябва да доказват мъжествеността си по определени стереотипи, а на жените, че не са се реализирали, докато не станат майки.

Но какво да се прави, обичаме си стереотипите. Чувстваме се комфортно, когато знаем какво се очаква от нас и се хвърлим да гоним очакванията, вместо да се отпуснем и да следваме собствените си инстинкти. А с агресията към еднополовите двойки може да тушираме тревогите, че не сме достатъчно добри за родителите си и за обществото, в което живеем.

И последният аргумент, на който искам да обърна внимание, е, че хомосексуалната ориентация е против божиите закони. Консервативните християни твърдят, че Бог осъжда еднополовите връзки, но не е известно Исус да е повдигал този въпрос. Явно гейовете не са били начело в списъка му с важни неща, които трябва да се направят. Заклеймяването на хомосексуалната ориентация идва от Стария завет, но да не забравяме и че религията, освен за смирение, се използвала и като средство за власт. По тази причина всяко религиозно движение се е стремяло към доминантност. Целта е да се уеднаквяват вижданията, защото най-лесно се контролират хора, чийто идеологии са сходни.

Темата за хомофобията отдавна не е табу, но колкото и да сме говорели по нея, оставам с впечатлението, че българите не сме достатъчно образовани и донякъде сме жестоки, забранявайки на двама възрастни да се обичат. Освен това изследвайки езика на омразата и размяната на обиди между хомо и хетеро, се открива и друг по-сериозен въпрос - за толерантността. Неприемането на хора с различна от общоприетата сексуална ориентация е само признак за куцащата ни човечност. На практика всеки може да бъде дискриминиран - заради цвета на кожата си, родното място, етноса, килограмите, чертите на лицето, някакво заболяване, образование, социален и личен живот, дом и семейство, а при една нетолерантна нация можем само да си пожелаем успех и да се скрием добре, за да не ни жигосат.