За първи път от 1989 година насам Оскарите се проведоха без водещ, а липсата му си пролича. От тазгодишната церемония могат да се посочат няколко основни пропуска, но най-главният от тях е празнината на комедиант, който да разведрява зрителите между връчването на статуетките. Сцената бе трафик от знаменитости с обръщения дежавю, които приспиват и не поддържат интригата за хората пред екрана. Академията допусна сериозна грешка, но дано са си взели бележка за Оскарите през 2020 година.

Вероятно за да размести старото разположение и донякъде да компенсира отсъствието на водещ, от Академията бяха взели и друго странно решение – да сменят позициите по обявяването на най-добри актьор и актриса с музикалното оформление. Реджина Кинг взе статуетката си за "Ако Бийл Стрийт можеше да говори" около 5 минути след стартирането на церемонията, а Махершала Али се появи по средата, след като спечели Оскар за ролята си в "Зелената книга". На тяхно място, почти в края на вечерта бяха обявени победителите за най-добра песен и най-добър аудиомонтаж. Очаквано наградите отидоха при съответно "Роди се звезда" и "Бохемска рапсодия".

Музиката е съществен елемент от филма, в това няма спор. Всички си представяме Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, когато чуем музиката от "Титаник", но тя е просто фон и затова не ми изглежда логично да измести актьорите в поддържащи роли, които на практика ни представят историята на филма.

Изборът на Реджина Кинг за най-добра поддържаща роля не е толкова странен. Макар че залозите и предишните кино церемонии сочеха двете фаворитки – Ема Стоун и Рейчъл Вайс, като потенциални победителkи, не бива да забравяме, че все пак наградите се раздават в САЩ, в Холивуд и когато говорим за Холивуд не може да не споменем и политика, актуални социални движения. Героинята на Реджина Кинг е възможно най-стериотипизираният образ за чернокожа жена, която се бори с предразсъдъците. Самите предразсъдъци също не са изненадващи, но огромната сцена няма как да не погали история, в която много афроамериканци ще се припознаят.

Рейчъл Вайс и Ема Стоун поеха по-голяма лъжица с образите си във "Фаворитката", но от друга страна не бива да забравяме, че това са Оскарите, а не фестивал на независимото кино. През последните години от Академията жонглират с критериите си за качествен филм, избора на публиката и политиката в САЩ, която се оказва сериозно звено както за номинациите, така и за победителите.

И на тези Оскари стана ясно, че в Холивуд не харесват Доналд Тръмп, не че някой се е съмнявал в това. Донякъде попадането на "Рома" в категорията за най-добър филм е целенасочена бомба срещу политиката на Тръмп. Лентата е прекрасна и много поетична, но колосалният й плюс е, че е мексиканска, а трябва да сте спали 100-годишен сън, за да не знаете, че това ще подразни президента. Разбира се, това не задължително е лошо. Дори е похвално, че в Америка разполагат с такава титанична индустрия, която размахва флага, щом има нещо криво в държавата.

Алфонсо Куарон е сред големите победители на вечерта. Филмът му спечели статуетки за режисура, най-добър чуждестранен филм и операторско майсторство. Действието в "Рома" се развива в Мексико Сити през 70-те години на миналия век и проследява историята на семейство от средната класа в атмосфера на силни вътрешнополитически конфликти. Освен че е на испански, и освен че е черно-бял, филмът направи внушителна крачка встрани, доверявайки разпространението си на стрийминг платформа вместо на големите студиа. Куарон може и да е новатор, но решението определено му струва статуетката за най-добър филм.

"Черната пантера" на Райън Коглър може да бъде определен като друг от важните победители на тазгодишната церемония, въпреки че не спечели наградата за най-добър филм. Това е обаче първата супергеройска лента, номинирана в категорията, която получи общо три статуетки на 91-вата церемония по раздаване на Наградите на филмовата академия в САЩ. "Черната пантера" спечели за продуктов дизайн и най-добри костюми, както и за оригинален саундтрак.

За най-добър филм Академията избра "Зелената книга". Лентата, разказваща историята на тъмнокожия музикант Дон Шърли и неговия шофьор Тони Лип, взе статуетки още за най-добър оригинален сценарий и най-добра поддържаща мъжка роля. Темата за равните права между бели и чернокожи триумфира и в категорията за най-добър адаптиран сценарий - "Черен в клана".

Безапелационният фаворит в категорията на за най-добър актьор Рами Малек грабна Оскар за превъплъщението си на Фреди Меркюри, а Оливия Колман изпревари Глен Клоуз и взе първия си Оскар за ролята си във "Фаворитката". Победата на Малек бе очаквана предвид слабостта на аудиторията към музиката на Куин, неговата прилична игра в зле скроената лента и естествено – фактът, че е емигрант. Няма по-логичен победител от Рами Малек, така че всички да са еднакво доволни и еднакво недоволни.

Глен Клоуз обаче ще трябва да почака, както много нейни колеги, които не бяха отличени за най-добрата си роля. Тази година е за не по-малко брилянтната Оливия Колман, която донесе единственото злато за перфектния шедьовър на Йоргос Лантимос "Фаворитката".

91-те награди на Филмовата академия в САЩ започнаха след серия от скандали, но суматохата се стопи с вдигането на завесата в "Долби Тиътър". По-незапомняща се и отегчителна церемония не се е провеждала, но дано това отвори дискусия за самите филми, а не за гафовете, защото киното все пак е изкуство и е хубаво да ни дава повече теми за размисъл и по-малко знаменитости.