Днес се открива 12-тото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик". От 19:00 часа в клуб KICK’S фестивалът започва с представяне на брой 1 на новото "Списание за танц" – единственото годишно издание у нас, посветено на изкуството на танца и на танцовата култура.

От 21:00 часа следва откриващ концерт с вход свободен на нашумялата румънска синт-поп група "KarpovnotKasparov". До 21 май ще можете да дадете вашия глас за съвременния танц и всичките му проявление.

Ние ви срещаме в аванс с израелските артисти Нив Шайнфелд и Орен Лаор, които на 11 май / 19:00 / Театър Азарян ще ни провокират с представлението  "Третият танц“.

Нив Шайнфелд и Орен Лаор се занимават с темите за любовта, крайността на човешкото съществуване и с потребността от признание. "Третият танц“ се докосва до образи на романтиката и нейните клишета – музика на Малер, цветя и касетофон, от който звучат популярни балади – но постепенно разкрива изначални човешки потребности, от които произлизат тези културни символи.

"Третият танц“ е второ представление на Нив Шайнфелд и Орен Лаор, базирано на работата на знаковото за израелската танцова сцена дуо Лиат Дрор и Нир Бен Гал. Te са сред артистите, които от 1990-те години насам формират лицето на съвременния танц в страната и вдъхновяват ново поколение от независими артисти. Самият Нив Шайнфелд е част от тяхната компания през 1990-те в продължение на 6 години. Партньори в живота и на сцената Шайнфелд и Лаор се връщат към знаковото за израелската сцена представление "Третият танц“ на Дрор и Бен Гал – дует за мъж и жена, и го преразглеждат от съвременна гледна точка. 

Бихте ли се представили накратко? Какъв е вашият път в танца?

Нив танцува 6 години в танцовата компания "Нир Бен Гал & Лиат Дрор“ през 90-те. След като напуска компанията, започва да се изявява като независим хореограф и танцьор. Орен пък завършва актьорство в Университета в Тел Авив през 90-те. След като се срещнахме и събрахме, в даден момент започнахме и да работим заедно. Съвременният танц и пърформанс, който ние правим, е като преплитане на два свята – на танца и на театъра.

Откъде идва заглавието на представлението "Третият танц“? Какво означава то?

Вдъхновено е от представление от 1990 г. със същото заглавие на едно друго израелско дуо – Нир Бен Гал и Лиат Дрор, като те са мъж и жена. Ние запазихме заглавието; хареса ни, че то има конкретен смисъл, който следва хронологията на тяхната работа – това представление е било трето поред след други два дуета от 1980-те.

Каква връзка искахте да изградите с оригинала?

Преди седем години искахме да направим дует само за нас двамата. Но мислехме, че би било прекалено нарцистично да отидем в студиото и да създаваме сценичен материал от нулата. Затова решихме да вземем съществуващ дует и да го променим спрямо това кои сме ние и каква е нашата артистична визия. Представлението бе озаглавено "Двустаен апартамент“. След като го изиграхме 200 пъти, шест години по-късно, през 2018 г., почувствахме, че е време да се върнем в студиото, за да направим нов дует, който ще отрази вече нашето узряване. И така започнахме работа върху "Третият танц“. Открихме много красота в дуета на Нир и Лиат, но имахме нужда да направим много промени спрямо оригиналната версия, така че всъщност се получи нов танц. Сега виждаме света по-различно от начина, по който те са го виждали; подходът ни към представлението и изпълнението е по-различен. Ние тръгнахме от оригинала в нова посока, но запазихме някои интересни елементи от него. Тяхната работа е по-дълга, тя е изцяло с музика от Густав Малер, докато в нашата версия съчетаваме музика от Малер с Елтън Джон, Алфавил, Стийв Харли… Техният финал и драматургия са по-различни, по-"танцови“, докато нашата версия е някак по-човешка. Историята на представлението е история за нас самите – двама мъже, които живеят заедно от 17 години, – и тя е разказана през най-различни форми на изразност. Едновременно абстрактни и конкретни.

Избрали сте публиката да ви наблюдава от четирите страни на сценичното пространство. Бихте ли казали повече за това решение?

Причините за това разположение на зрителите са няколко. Искаме хората да бъдат близо до нас и до изпълнителското пространство, за да се повиши нивото на интимност и те да са в по-голяма степен част от случващото се. Енергията на сцената може да се почувства по-силно, когато си близо до танца. В тази среда постигаме най-голяма близост. Искахме да предизвикаме хората с тази близост, както и да предизвикаме себе си с нея. От друга страна, ефектът от това, че непрекъснато виждате останалите зрители от другата страна на сцената, докато гледате представлението, дава възможност за постоянна рефлексия. Всеки зрител постоянно е наясно с реакцията на другите спрямо случващото се на сцената и също така осъзнава, че другите го гледат. Това подчертава важността на зрителите за представлението – те са винаги видими и винаги част от цялостния образ. Това помага на всеки да почувства, че всички присъстваме в момента: всички сме тук и сега заедно за един час.

Не се ли опасявате, че днес емоционалността в танца може да се приеме за сантименталност?

Не виждаме нищо лошо в това. Ние сме емоционални човешки същества, носталгични сме, имаме и своите страхове. Това е част от нашето гориво като артисти. Важното е да осъзнаваме тези емоции, когато работим с тях и им придаваме форма на сцената, защото в крайна сметка не можеш да потънеш в тях. Може да достигнеш до тези емоционални пространства, но трябва да ги овладееш в точната мяра, с контрол и осъзнатост. Дори и на места, където трябва да "изгубиш контрол“... Ако зрителите разберат, че ние сме напълно наясно, че в дадена сцена мярата е надхвърлена, то е, защото ние съзнателно сме решили да е така. Тогава всеки може да ѝ се наслаждава. Ние харесваме драмата. Все едно казваме на публиката: знаем, че знаете, че ние знаем, така че да го направим!

Въпросите зададе Галина Борисова за "Списание за танц“, бр.1/ 2019