Как една малка и невинна пойна птичка може да пострада заради човешката лакомия. Съдбата на градинска овесарка (Emberiza hortulana), не е много приятна, но е по-добре да я познаваме. Така повече хора ще осъзнаят, че дивите животни не е допустимо да падат в жертва за задоволяване на човешките кулинарни приумици. Градинската овесарка е широко разпространена птица. Видът е далечен мигрант и зимува в Африка, прелитайки цялата Сахарска пустиня. Гнезди в Европа без Британските о-ви, на изток до Западен Сибир, Монголия до Алтай и Киргизстанските степи, стига до Кавказ. Може да бъде видяна в тревисти местообитания с наличие на храсти или единични дървета. Обитава и нискостеблени широколистни гори от дъб и габър. Гнездовият сезон за градинската овесарка започва в средата на април-началото на май. Женската снася между 4-5 яйца. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева или друга растителност, камък или др. Малките се излюпват след 11-12 дни от снасянето на яйцата. Подрастващите се хранят основно от женската, а мъжкия помага след излитането им. Нормално малките напускат гнездото след 10 дни. До тук добре. Стига само да не си овесарка във Франция. Там видът се нарича "ortolan" и се лови с капани в миграционния му период. Следват поредици от инквизиции. Птиците се държат на тъмно, за да се зашеметят и да изкълват колкото може повече просо. След като угоителният период приключи овесарките ги чака ужасяваща смърт. Накисват ги живи в спиртна напитка - най-често арманяк, след което се изпичат цели. Според традицията - главата на консуматора трябва да бъде покрита с бяла кърпа. По този начин човешкото деяние било скрито от Божиите очи. Според кулинарните експерти по този начин се концентрира ароматът на ястието, което е само две или три хапки. Всичко от тялото на овесарките се изяжда в това число костите и вътрешните органи. Хората практикуващи този "гурме ритуал“ твърдят, че вкусът наподобява лешници и дивеч. Сред високопоставените държавници също не липсват почитатели на угощението с овесарки. Последното желание на покойния френски президент Франсоа Митеран е да яде именно това. След неговата смърт през 1996 г. Франция забранява и лова, и консумацията на птицата.

Разбира се, наредбата по-скоро остава на документ. Заради големия интерес на клиентите, скъпите ресторанти продължават да предлагат този "деликатес". На черния пазар една птичка с дължина 15 см. и тегло не повече от 30 г може да бъде продадена на нарушителите на закона за 130 евро. Звездни готвачи като покойния Антъни Бурдейн се превърнаха в рекламни лица на консумацията на овесарки, приветствайки това традиционно за френската кухня ястие. В същото време Френската лига за защита на птиците алармира, че популацията на вида намалява с 30% основно заради бракониерския лов.

Франция не единствената страна в която пойните птици са заплашени от избиване заради кулинарните прищевки на човека. Според кипърска природозащитна организация над 1 млн. пойни птици, смятани за кулинарен деликатес, се избиват годишно на острова. Кипър е разположен на ключов миграционен маршрут за птиците и залавянето им е разпространена практика от години. Голяма част от пернатите се сервират в скъпи местни ресторанти, въпреки че залавянето и консумацията им са строго забранени. Въпреки че голямото черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla) e основната цел на бракониерите, в мрежите на острова се улавят над 150 различни вида птици, от които около 80 са застрашени, твърдят еколозите. И ако следващия път в някой френски или кипърски ресторант ви препоръчат да опитате"нещо специално", помислете добре дали да си поръчате или ще предпочетете да спасите един птичи живот.