Щом сте отворили този текст, това означава, че сетивата ви бленуват както за добра литература, така и за кулинарно изкуство. Защото добрата литература оставя чувството на ситост и блажено удовлетворение…

"Мед, маслини и октоподи" – Кристофър Бакън

Ако ви се пътува през Гърция и то през очите на поет, това е вашата книга. В нея освен светлината на Средиземноморието, ще усетите и невероятната й кухня.

Бакън детайлно изследва традициите и историята на осем елемента от гръцката кухня – маслините, хлябът, рибата, сиренето, варивата, виното, месото и меда – и обикаля в търсене на най-добрите образци от тях. Бере маслини на Тасос, пече хляб на Крит, яде мед от мащерка на Китира и научава защо Наксос е най-хубавото място за производство на сирене на Цикладите. На страниците на тази увлекателна книга Бакън изразява своята почит към разговорите, приятелството и церемониите на масата, развивали се в продължение на хиляди години.

"Мед, маслини, октопод" е лирично описание на най-красивата страна на Гърция и истински празник за душата.

"Епитафия на императорския сладокусник" – Велко Барбиери

Да, тази книга е посветена на сладокусник. Така наричат хората, които се наслаждават на храната и лесно слюноотделят, дори само при мисълта за кулинарни изкушения. Към тези прекрасни люде скромно се числя и аз, но нека да се върнем към книгата и героя в нея.

"Епитафия на императорския сладокусник" е от най-известните произведения на Велко Барбиери. Роман, избран за един от десетте най-значими хърватски книги, издаден в най-голям тираж в историята на хърватската литература.

Авторът пише тази история през 1983 г., като директен удар по тоталитарния режим. С неподражаем стил Велко Барбиери разкрива абсурдността на един свят, в който на изпитание е подложен както човешкият избор, така и вкус.

"Епитафията" на Барбиери разказва за един човек, който обича гастрономията, но живее в ужасяващо общество, което го кара да потиска своите кулинарни влечения.

Чиновникът в хартиена фабрика убива времето и самотата си с готвене. "Според мен храната е дълбоко морален акт – споделя героят на Барбиери. – Готвейки и наслаждавайки се всеотдайно, ти се самодоказваш." Тоталитаризмът обаче не търпи насладите, в света-консерва да мразиш консервите е недопустимо. Забранено му е да купува продукти, да сътворява своите кулинарни произведения и е осъден от безпринципни хора на бавна гладна смърт.

Последният му жест е да си приготви ястие с отровни гъби по древна римска рецепта и да приключи с живота си така, както иска, избягвайки ограниченията, които налага обществото.

"Канела и барут" – Илай Браун

Лъскави блюда и бурни пиратски приключения са двата страхотни вкуса, които се съчетават добре в дяволития роман на Илай Браун "Канела и барут".

Оуен Уеджууд е великолепният, но малко превзет готвач на корабния магнат лорд Рамзи. Всичко се променя на рязък ход, когато капитанката на корсарски кораб Лудата Хана Мабът гръмва Рамзи в упор и пленява Уеджууд.

Всяка седмица той трябва да се бори за живота си, като й приготвя по едно великолепно ястие с наличните продукти на борда на "Летящата роза". Провизиите на пиратския кораб не са никак обнадеждаващи: царевично брашно, чесън, сланина, оцет, зелени лимони, ром и противна пастърма с неясен произход, която моряците наричат "Сладката Мери".

"Канела и барут" съдържа много повече от кулинарни приключения в открито море, те са само част от сюжетната линия.

"Дона Флор и нейните двама съпрузи" – Жоржи Амаду

Бразилският автор забърква една невероятна смесица от сладка болка, любов, разочарования, магия и разбира се – кулинария.

Дона Флор е мила жена, която влага всичките си умения, хъс и вълнения в своето кулинарно училище "Вкус и изкуство". Има неверен съпруг Вадиньо, който е също така и невероятен любовник, и чест посетител на нейните класове по кулинария.

Сред апетитни аромати, ярки цветове и красиви женски извивки, някои от рецептите на омагьосваща бразилска кухня звучат като чиста поезия. Дона Флор показва едно такова вълшебство: мокеката от пресни скариди: защото без ароматния сос, "нарежете ситно кориандър, магданоз, няколко домата, зелени лук и половин чушка", скаридите няма да са вкусни. Също така "настържете две глави лук, счукайте чесъна в хаванчето; лукът и чесънът не вонят, те са плодове на земята - ухаят."

"Почти всички бяха безсрамни. Обичаха и уважаваха Дона Флор, ама очите им бяха все в мизерника." Само внимавайте със скаридите, за да им махнете само мръсотията, но не и морското ухание". Заливате соса отгоре бавно, защото това е много фино ястие, любимото на Вадиньо! Не забравяйте доматите и нарязан лук на колелца, за да е красиво. Трябва да се изчака два часа, за да попие ароматът и тогава слагате тигана на огъня. Съвсем накрая слагате кокосовото мляко и олиото от денде, преди да ги свалите от огъня. Ами... ето ви го ястието. Топло, южно, сантиментално, красиво и в същото време много лесно за приготвяне."

Вадиньо загива, за да се завърне по невъобразим начин в брачното ложе на Флор и втория й съпруг. Така магията продължава с пълна сила…

"Приключението на коледния пудинг" – Агата Кристи 

Само Агата може да сложи на бавен огън нещо кулинарно и нещо криминално.

"Приключението на коледния пудинг" събира част от най-добрите разкази на ненадминатата Агата Кристи. В шест заплетени истории най-обичаните й герои Еркюл Поаро и госпожица Марпъл разкриват престъпления и удивляват с невероятните си детективски способности. Храната се явява фон, повод или пък оръдие в сюжетната линия.

... И един съвет: не яжте от пудинга!