Завистта е смъртен грях за християните, наред с похотта, чревоугодничеството, алчността, леността, гнева и горделивостта, но сред тях тя заема особено място, защото винаги предизвиква отрицателни емоции. Завистта е неудовлетворението, че други притежават повече от това, което ние имаме, независимо за какво става дума, и няма човек, който да не е изпитвал подобно усещане. Тя може да стигне до болестно състояние, пагубно за самия завиждащ, и ако не се преодолее, нейната сила е разрушителна. Както при всички зависимости на първо място е признаването на проблема. Човек трябва да бъде откровен поне пред себе си, че изпитва това чувство и да погледне от друг ъгъл: не да се фиксира върху това, което му липсва, а върху това, което притежава. Тогава той ще се почувства не само по-добре, но и удовлетворен, защото вероятно има и други, които мечтаят да са на негово място.

Притчите за завистта напомнят за тези уроци.

В едно кралство владетелят решил да разбере кое е по-лошо завистта или скъперничеството? За да получи отговор на този въпрос, той извикал най-големия завистник и най-големия скъперник в държавата. Когато застанали пред него, той им казал: "Всеки от вас може да поиска всичко от мен, но аз ще го дам двойно на другия. Скъперникът се почувствал много притеснен: можел да поиска, но трябвало и да даде. Тогава решил да не иска нищо. Дошъл ред на завистника и той рекъл: "Аз искам да ми извадите едното око"…

Завистниците са готови да страдат, ако знаят, че другите ще страдат още повече. 

Един продавач на раци всеки ден предлагал стоката си на брега, като държал раците в две кофи, едната с капак, другата не. Дошла една жена и решила от любопитство да попита защо е така. Продавачът посочил с пръст кофите и казал: "Тази тук е пълна с чуждоземни раци, а в другата са наловените край нашия бряг". Жената не го разбрала и пак попитали защо едната кофа е с капак, другата не. Тогава продавачът обяснил: когато някой от чуждоземните тръгне да излиза от кофата, другите по всякакъв начин се опитват да му помагат, затова поставям капак на кофата. При нашите не е необходимо, щом видят, че някой тръгне да бяга, веднага го връщат на дъното."

Завистниците предпочитат да се откажат от това, което имат, отколкото да приемат, че другите има повече.