През декември Disney и режисьорът Роб Маршал върнаха на голям екран гувернантката, за която всичко е възможно, дори и невъзможното. Мери Попинз се завърна след 54 години и имайки предвид последната версия на Дик Ван Дайк с Джули Андрюс в главната роля, очакванията към римейка не бяха малки.

Филмът намери място сред номинациите за наградите Златен глобус и SAG, което е още едно основание да проверим продължението на класиката от Памела Травърз.

В "Мери Попинз се завръща" Роб Маршал е опитал да съчетае старомодната магия с новата технология, за да направи света на фантастиката по-удобен за съвременните деца. Щом трябва да предложи класика от 1964 година на поколение, израснало с миньоните, използването на дигиталното изкуство е задължително.

Филмът отново ни среща със семейство Банкс, но децата вече са пораснали. Майкъл (Бен Ухишау) е банкер също като баща си, а Джейн (Емили Мортимър) се занимава с благотворителни каузи. След смъртта на съпругата му Майкъл се грижи сам за трите си деца, но не съумява да жонглира със задълженията и изправя семейството пред сериозни финансови затруднения. Банката в лицето на Колин Фърт иска своето, а опасността да останат на улицата изглежда все по-реална.

Но когато ситуацията се оплита до най-трагичния й възможен вариант, обикновено се случва чудо, а при Памела Травърз това чудо се нарича Мери Попинз. Тя слиза от небето, уловила хвърчило, за да се погрижи за старите си възпитаници и да покаже скритите възможности, които често пропускаме заради сковаващата паника.

Появата на Мери (Емили Блънт) е забележителна. Облачното небе над Лондон е разтърсено от силен вятър, а когато мъглата се разсейва, от сивотата изплува цветният образ на Мери Попинз. В едната си ръка държи голяма чанта, а в другата – опънат нагоре чадър.

С подобни сцени Disney показват най-голямото си предимство – използването на цветове и технология за съживяване на приказните места, които познаваме от книгите. Костюмите, достойни за Оскар, визуалните ефекти на подводния свят и фантастичните пейзажи на британската столица от 30-те години на миналия век превръщат "Мери Попинз се завръща" в един от най-красивите филми, които ще гледате този сезон.

Лъжичката щастие във филма е и Емили Блънт, която доказва с играта си, че един перфектно изграден образ може да спаси не дотам перфектен филм. Емили възражда класическата Мери Попинз, каквато я познаваме от романите на Памела Травърз. Макар че я подготвяха за наследницата на Джули Андрюс, Блънт в никакъв случай не я имитира. Докато Мери Попинз от 1964 година е по-скоро жизнерадостна и ведра, през 2018-та гувернантката е обрана, с хитър поглед, сдържана усмивка и наперен тон, докато изважда поредната изненада от чантата си.

Емили успява да ни сервира топлината и чара на Мери малко по малко, без да ни затрупва от празнична сладост, така че персонажът на бавачката от романите да изглежда фалшив. Още в първата сцена, когато се приземява с лека, но целенасочена крачка, става ясно, че е перфектна за ролята. Във филма на практика няма слаба актьорска игра и това е сред очевидните му плюсове.

Сред очевидните минуси обаче са сценарият и музиката. Сценаристът Дейвид Магий ("Животът на Пи", "Finding Neverland") е избрал да се движи по носталгичната линия. И заради това до голяма степен преповтаря старата история за семейството в беда, до което стига неочаквана помощ. Но по този начин Магий пропилява шанса да разгледа проблемите от нов ъгъл и да задълбочи посланията за важните неща в живота, които не се изчерпват с готовите фрази от типа "Доброто винаги побеждава". С размяна на клиширани реплики зрителят е лишен от възможността да анализира, а децата се научават, че в трудни моменти могат да разчитат позитивни сентенции, които всъщност не разбират.

Песните от филма също не особено впечатляващи. Те няма да бъдат мелодиите, които ще си тананикате след години, защото в тях има повече реверанс към миналото, отколкото нещо оригинално. Опитите да се копира старата емоция са ощетили въображението на творческия екип и съответно са лишили филма от характер. Въпреки че е мюзикъл, музиката е последното, което ще запомните от новата Мери Попинз. Колаборацията на Марк Шайман и Скот Уитман е подчинена на идеята за достойно продължение, но е изгубила уникалния почерк, който би трябвало да носи всеки филм, нищо че е адаптация по добре познат сюжет.

Да съживиш искрата на Мери Попинз е доста рисковано и със сигурност Роб Маршал е знаел с какво се заема. Все пак събира на екран играчи от висшата лига като Емили Блънт, Мерил Стрийп, Дик Ван Дайк и Колин Фърт. Но макар и да предразполага публиката с добрата игра, силата на великолепната приказка изглежда заспала.