За човек като Джеймс Нейсмит може да се каже, че е призван през целия си живот да избутва прогреса стъпка по стъпка по-напред.

Когато е само на 17 години, Нейсмит изобретява първия си парен двигател, а на 21 вече е създал каруца, която се движи на пара. Младежът без съмнение е способен на големи дела и започва собствен бизнес в Манчестър, като скоро след това започва да продава машини за фабриките, железниците и параходите. Техническият гений на Нейсмит му носи огромно богатство, благодарение на което той се пенсионира рано. Човек като Нейсмит обаче не може да остане със скръстени ръце, затова той се заема да промени друг клон от науката.

Нейсмит е запален астроном и фотограф, който сам създава свой собствен телескоп, чиито характеристики се използват и до ден-днешен. След това той се отдава на 20-годишни изследвания на всичката информация, с която човечеството разполага за Луната. Заедно с астронома Джеймс Карпентър, Нейсмит издава "The Moon: Considered as a Planet, a World, and a Satellite" през 1874 г. , като тази книга се превръща в един от най-важните трудове, посветени на Луната за следващия почти век.

Книгата е богат наръчник с информация за Луната, който, освен всичко, опитва да обясни дали има атмосфера и живот, както и какъв е произходът на нейните кратери. Още по-вълнуващи за съвременниците на книгата са фотографиите на лунната повърхност. Някои от тези снимки изглеждат, сякаш наистина са били правени на Луната. Това силно впечатлява съвременниците, защото по онова време технологията на фотоапаратите е твърде примитивна за изображения с подобно качество. 

Всъщност тези снимки, вдъхновили мнозина учени, не са истински. Нейсмит прави гипсови модели на лунната повърхност, като всички детайли са точна реплика на планетата, както той ги е видял през телескопа си. След това той е заснел моделите на черен фон и е използвал специално насочена светлина, която да наподобява слънчевите лъчи, които огряват кратерите.

Този елемент от книгата е особено забележителен, заради прецизността, с която Нейсмит е работил по гипсовите реплики. През 19 в. той е успял да пресъздаде изображение на Луната, което е по-точно от снимките, с които NASA разполага десетилетия наред през 20. век.

Джеймс Нейсмит и Джеймс Карпентър завинаги остават в историята на Земята. Както и на Луната, защото два от кратерите там носят техните имена.