Поради факта, че става въпрос за култура, която е екзотична за западния свят, а и защото дълго време е била затворена като цяло, японският самурай има почти митична репутация. От постепенно разпространилата се литература и художествени изображения, ние имаме идеята за войни, които обладават сила на тялото и сила на духа в някаква непостижима хармония. Вероятно това е японският еквивалент на калокагатията - съвпадението на красотата на физическото с висотата на духа, които съвременното изкуство много обича да интерпретира в героични романтически образи. Но има факти, далеч по-интересни от идеалистическата визия, които могат да направят романтическият вкус леко горчив. Ето и няколко такива примера.

През 13. век Япония напада монголите, жителите на изгряващото слънце, за първи път се сблъскват с армията, оборудвана така добре за водене на тежка битка. До този момент те били известни със своите мечове, които били основното им оръжие. Японските мечове били тънки и много фини, така че да могат да проникват и разрязват всякакви материи, но в този случай се оказало, че те просто се пречупват в монголските доспехи. Оттогава японските самураи се наложило да променят вековната си традиция и да преминат към изработването на по-груби и тежки оръжия.

Във феодална Япония се е вярвало, че човек, който прекарва нощта с жена, губи своята божествена сила. За самураите в още по голя степен се е считало, че сексът с жена отнема енергията, която обладава тялото и ума. Може би има основание, но все пак тази теза си остава откровено сексистска, защото едновременно с това на хомосексуалните отношения се е гледало (пак по подобие на древните гърци) као на нещо нормално, което смо допълва общуването между мъжете. Самураите все пак са се женили, но е било скандално и неприемливо да показват каквато и да е привързаност към жените си, и разбира се - било забранено жена да отклони самурая от това, което той желае да прави. Можем да се досетим, че не става въпрос за секс.

В допълнение на това съществува още една традиция, която ние от възрожденската епоха знаем в друг вариант като взаимоучителната метода на училищата. Когато малкото момче изучава изкуството да бъде самурай, той често живее в двойка с по-зрял мъж, който има за задача да предаде това знание. По-възрастният мъж преподава бойните изкуства, етикета и кодекса на честта, но в замяна има право, ако изпита някаква физическа страст, да поиска от момчето тя да бъде удовлетворена. Вместо това го използва, за да задоволи похотта си. Когато момчето навърши тринадесет години, е обичайно да даде обет за преданост към учителя си и да живее с него поне през следващите шест години. Съществуват дори японски стихове, които метафоризират това отношение с брачния съюз.

Следвайки традицията на тази безапелационна преданост, можем само да добавим, че ако някой по-нисш или ученик изрази неуважително отношение към самурай, той има правото да го убие на място, стига наоколо да има свидетели, които да потвърдят факта на лошото отношение.

Диалогът за културата на самураите и аналогиите със западния свят би могъл да бъде много интересен, особено ако се вземе предвид колко широко разпространена е културологичната особеност, която изтласква жената от полето на политиката и културата и се опитва да забрави за нея. Именно тогава се ражда истинското подчинение, робство и страст към утвърждаване на монотеистичното присъствие само на един пол. Така се ражда и тоталитаризмът в сексуалността, авторитарността във властта и крахът на това, което по природа е създадено взаимонеобходимо и равно.