Набатейското царство се разполага на ключово място на основния маршрут между северната и южната част на Арабския полуостров и това помага на местните хора да изградят просперираща култура между 1 в. пр.Хр. и 1 в. сл.Хр.

Набатейците първоначално са животновъди, които по-късно усядат и започват да се занимават със земеделие. Заради пустинната земя, която обитават, те създават внушителна система от напоителни системи, но от най-голямо значение за държавата е търговията. Кралството забогатява заради благоприятното си разположение, а това довежда до разцвет на политическия, социален и културен живот. От всичко набатейците са най-известни със способността си да работят върху скали и вероятно най-яркият пример за това е скалният храмов комплекс в столицата им Петра, днешна Йордания.

Кралството започва да запада с намаляването на търговията след 3 в. сл.Хр. и много от градовете по основния търговски маршрут през Арабския полуостров изчезват един след друг. Така проспериращата област Мадаин Сали, на 140 километра северно от Рияд, се превръща в слабо населен оазис в пустинята. Местните хора се занимават с животновъдство, а в приказките си разказват за хората, които са живели преди тях по тези земи и са строили в скалите.

В Мадаин Сали има 131 огромни скални гробници, които са в списъка със световно наследство на ЮНЕСКО от 2008 г. Те са построени в групи, но една от тях стои встрани. Именно нея наричат Самотния замък.

Касър ал-Фарид е внушителна гробница построена около 1 в. сл.Хр., но историята й е потънала в забрава. В културата на набатейците величествената гробница е символ на успеха и богатството на човек, за което сочи създаването на скалните гробници в Мадаин Сали. Но Касър ал-Фарид е най-внушителната от тях и стои сама, което означава, че е била правена за някого с много висок статут в обществото.

Един от най-интересните факти за Касър ал-Фарид е, че работата по тази гробница най-вероятно е започната от върха на скалата към основата й. Причината учените да мислят така е, че Самотният замък е завършен в горния си край, но не и в долния. Това означава, че работата е спряла внезапно по неизвестни причини и никога не е била подновена.