Снимка: Alexandre Chambon

Мините за сол на слоновете

Националният парк "Планината Елгон" се намира на границата между Кения и Уганда и е едно наистина уникално място. Самата планина Елгон вероятно е най-старият угаснал вулкан в източна Африка (преди около 24 млн. години), а размерите му са наистина впечатляващи.

В основата си Елгон е широк повече от 80 километра, а върхът му се издига на повече от 3000 метра височина. Освен това Елгон няма характерните за вулкан стръмни склонове.

Склоновете на този вулкан са полегати, а с времето по тях се е настанил разнообразен растителен и животински свят. Заради внушителната височина на Елгон, климатът и температурата по склоновете му се изменят във височина и в някои случаи животните мигрират за определено време към по-прохладните места по върха.

Embed from Getty Images

Сред всички животни, които бродят из планината Елгон, слоновете дълго време са сред най-честите посетители. Век след век те влизат в пещерите в по-ниските части на изгасналия вулкан и остават вътре часове наред. Причината е, че ежедневната храна на тези животни не може да осигури необходимия минимум от сол, от който слоновете се нуждаят. Заради това те започват да търсят солта в пещери, богати на естествени залежи на натриеви скали и минерали, които съдържат сол.

Слабо известен факт е, че слоновете имат огромен апетит за сол и са способни да изядат между 15 и 20 килограма за по-малко от 1 час. Това са огромни количества, които в тази част на Африка могат да бъдат открити единствено в пещерите на планината Елгон.

Embed from Getty Images

Въпросните пещери са огромни - всяка от тях е дълга над 150 метра, широка е над 60 метра и е висока около 10 метра. Причината за тези великански размери се дължи на вековната миньорска дейност на слоновете.

Хоботите на слоновете са толкова силни, че им позволяват да отчупват парчета сол от тавана, пода или стените на пещерата. По този начин животните са прокопали истински галерии в планината, а следите от работата им са още видими в пещерите.

Обичайно слоновете се хранят вътре в продължение на няколко часа, а след това не се връщат седмици наред. Любопитен факт е, че антилопите и африканските бизони също обичат да ходят в пещерите, за да ближат сол, а всички те водят малките си, за да научат пътя. Това пък от своя страна привлича опасности от всякакъв вид.

Неведнъж хищници са причаквали любителите на сол в тъмнината и са ги нападали изневиделица. През 80-те години пещерите на Ергон пък стават любимо място на бракониерите, което намалява драстично популацията на всички споменати животински видове, и най-вече на слоновете, заради бивните им.

Останалите слонове са спасени, благодарение на организираните усилия на редица кенийски правителства, както и на спада в цената на слоновата кост на международните пазари през 90-те. Но слоновете вече не е ходят за сол в пещерите на Ерон, така или иначе, защото са умни и са се научили, че там е опасно.

Embed from Getty Images

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види