Може ли един нищо и никакъв червей да извърши революция при производството на плодове и зеленчуци? Може, защо не, особено ако червееят е калифорнийски. Но нека ви запозная кой всъщност е този революционер. Ако при нас хората съществува белтъчен глад, то при растенията този глад е за азот. Азотът играе важна роля почти през целия вегетационен период на растенията. Той е незаменима съставка е в процесите на фотосинтезиране, образуване на листна маса, формиране на плодове и семена, количество и качество на добива. Липсата на азот в растенията се съпътства със забавен растеж, слаба устойчивост на абиотичен и биотичен стрес, преждевременно узряване. Недостатъчното количество азот в селскостопанските култури се отразява неблагоприятно на фермерите, чиято продукция е с влошен търговски вид, качество и количество. Човекът е намерил лесен начин да задоволи азотния глад на растенията, създавайки изкуствените азотни фосфори като амониевата селитра. Доколко обаче тя не вреди на растенията, а в последствие и на хората, и доколко заводите, които я произвеждат, не замърсяват въздуха, който дишаме, това са съвсем различни въпроси. Тук ще вметна само, че на година в страната ни се произвеждат близо 400 000 тона изкуствени азотни торове. Изводите остават за всички нас. Разрастващата империя на биологичното производство обаче не се забави и отвърна на удара на азотноторовите заводи. Главният виновник за този удар е едно наглед невзрачно същество - Червеният калифорнийски червеи (Lumbricus rubellus). Родината му е долината на река Нил. За първи път за стопански цели този червей е бил използван в Калифорния, откъдето носи и името си.

През последните няколко години производството на биотор от калифорнийския червей придоби главоломни размери не само в чужбина, но и в страната ни. В България в момента има над 2000 ферми за калифорнийски червеи. Този факт не е никак случаен. Интензивното земеделие и активното използване на химически торове и препарати, както и зачестилите през последните години киселинни дъждове, водят до силно замърсяване на почвите с тежки и вредни метали и намаляване на естественото й плодородие. Затова торенето й с естествени азотни торове е най-разумното и безвредно за растенията и хората решение.

Технологията има много преимущества. Хранейки се с всевъзможни органични отпадъци, които замърсяват природната среда, червеният червей ги превръща във висококачествен биотор, т.е. те са жива фабрика за хумус. Тази му способност се използва по света за производство на органичен тор в промишлени количества, който служи за повишаване на почвеното плодородие и е изключително подходящ за производство на екологично чиста, земеделска продукция.

Получаваме като продукт биохумус, който няма аналог по своите качества. Това са екскрементите на червеите, които се отделят и натрупват в долните слоеве на леглото в резултат на преработката на оборския тор, а в горните 15 см от леглото в самата храна са самите червеи. За едно денонощие този червей изяжда храна колкото е масата (теглото) му. В 1 кв. м. легло има 40-50 хиляди червеи. Добитият тор съдържа всички необходими макро- и микроелементи за пълноценно хранене на растенията, воптимални концентрации, с бързо и бавно (продължително) действие. Богатството намикроорганизми и ензими прави възможно разграждането на отровните вещества итоксиканти в почвата. С това се повишава нейната регенерираща и самопочистваща способност от пестицидни остатъци и други замърсители.

Месото на червеите е чудесна протеинова храна за птици, риби и свине в свежо състояние или преработени като протеиново брашно, което е важна добавка за пълноценен фураж. От 1.2 кг червеи храна се получава 1 кг приръст живо тегло. Произведените от червеите протеини имат приложение и във фармацевтичната промишленост за производство на редки лекарствени средства.

Отглеждането на Червения калифорнийски червей има екологично значение – решава някои от проблемите по замърсяване на околната среда. Способността на червеите да консумират всички видове органични отпадъци, които ежедневно се освобождават от домакинствата, както и натрупаните огромни купища оборски тор при отглеждане на животни, които замърсяват околната среда и природата.

На базата на биохумуса са получени множество течни препарати. Те концентритират голям процент азот в течна форма. Освен за почвено подхранване, те са подходящи и за листно подхранване на всякакъв вид растения. Последните изследвания сочат, че при накисване на семена от зеленчукови растения с течните извлеци на биотор, те повишават кълняемостта им с до 20%. Това е особено важно за растения с дълга вегетация, на които семената не успява да узреят при климатичните условия на страната ни.

Ще спра дотук, фактите във всяко едно отношение са в полза на биоторовете. Химическата индустрия и огромните заводи за изкуствени торове едва ли гледат сериозно на тях, но ми се струва, че съвсем скоро ще им се наложи да осъзнаят, че това малко и невзрачно червейче е тяхна реална конкуренция.