В Националния исторически парк Саратога в щата Ню Йорк има един повече от интересен паметник. Паметникът на ботуш, издялан в камъка, е посветен на една спорна личност, едновременно герой и злодей в очите на американците.

На паметника няма име, но има надпис, който гласи: "В памет на най-брилянтния войник на Континенталната армия, който беше лошо ранен на това място, но спечели за своите съотечественици решаваща битка за Американската революция, а самият той получи ранга генерал-майор."

Без да е посочено името на човека, неговата самоличност е известна - това е Бенедикт Арнолд.

Той се записва като доброволец в американската армия в Бостън и бързо се отличава с хладнокръвието си на фронта. Арнолд участва в успешната атака над британския форт Тикондерога, а през 1775 г. е назначен лично от генерал Вашингтон да води военна експедиция в Квебек. Въпреки че американците нападат без успех Монреал в края на годината, а Арнолд е тежко ранен, неговото име започва да се носи от уста на уста. На следващата година той създава флот в езерото Шамплен, който нанася тежки загуби на британците край остров Валкур, в щата Ню Йорк. Арнолд е забележително амбициозен, решителен и безстрашен, но характерът му е труден и вероятно това е причината през 1777 г. той да не бъде получи повишение в чин генерал-майор, за сметка на някои от подчинените си.

Това е ключов момент, защото, въпреки че Бенедикт Арнолд е убеден от самия Вашингтон да не напуска армията, в него завинаги остава чувство на обида.

Още през същата година той все пак печели желания чин, благодарение на огромната си храброст в битката при Саратога. По време на сражението Арнолд е ранен в крака, но въпреки това лично предвожда атаката на Континенталната армия срещу англичаните. В битката конят му е прострелян и раненият крак на Арнолд е премазан под трупа на животното, но ездачът оживява. Куражът на командира вдъхновява войниците му и те печелят решаваща победа в една от най-важните битки на войната.

През 1778 г. британците се изтеглят от Филаделфия и Вашингтон назначава именно Арнолд за управител на града. По това време ореолът на Арнолд като герой от фронта все още е ярък в очите на съгражданите му, докато самият герой трупа жлъч към тях. Вероятно това е причината, вместо да доживее старини като легенда от революцията, Бенедикт Арнолд сам да свали ореола си.

С времето той започва да живее на широко и открито поддържа приятелски контакти с британски поддръжници. За да продължи екстравагантния си начин на живот, Бенедикт Арнолд се забърква във финансови машинации и неговите тъмни сделки стигат до върховния съд на щата Пенсилвания, а по-късно делото продължава в Конгреса.

Междувременно Арнолд се жени за Маргарет Шипън, която е от семейство на британски лоялисти. От там пътят му към падението е само на една крачка. Заобиколен от хора, верни на короната, и озлобен от делата срещу него, той става британски агент и на следващата година предупреждава англичаните за подготвяна американска кампания в Канада.

Въпреки че повечето обвинения от делото в Конгреса срещу Бенедикт Арнолд в последствие са свалени, той вече е решен да отмъсти на новите си съотечественици. През 1779 г. Арнолд сам предлага на англичаните да им предаде важното укрепление Уест Пойнт срещу 20 хил. лири. Уест Пойнт ще мине под негово командване съвсем скоро и планът е лесно осъществим, но намеренията на Арнолд са разкрити и той е принуден да бяга  в Англия.

Бенедикт Арнолд се превръща истински антигерой, когато се завръща през 1781 г. като бригаден генерал от армията на Негово величество. Бившите му другари са потресени от усърдието, с което Арнолд активно провежда военни кампании срещу тях. В края на годината той заминава за Великобритания, но там не получава пост в армията и се впуска в редица частни начинания.

Бенедикт Арнолд умира през 1801 г. в Лондон.

Цялата тази история обяснява странния паметник в Националния парк Саратога. Според легендата, когато британската войска на Арнолд се намира във Вирджиния, той пита един от офицерите си какво мисли, че ще направят американците с него, ако го хванат. Офицерът отвръща, че американците ще отрежат ранения му при Саратога крак, за да го погребат с почести, а останалата част от тялото му ще обесят.

Оттам и концепцията на паметника - той отбелязва смелостта на Бенедикт Арнолд по време на революцията, но името му нарочно не е обозначено, заради неговото предателство.

Арнолд е толкова ненавиждана фигура в САЩ, че е обезличен по всякакъв начин от военните паметници. На военния мемориал в Саратога има четири ниши, като в три от тях има статуи на трима героични американски генерали, а четвъртата, която е на Бенедикт Арнолд, е празна.

Близо до град Гротън има паметна плоча, на която пише, че през 1781 г. предателят Бенедикт Арнолд, начело на британските войски, е избил защитата на града и го е изгорил, както и град Ню Лондон, и е опустошил региона. В родния град на Бенедикт Арнолд - Норич, срещу името му в родилните списъци е написано от анонимен човек: "Той беше предател".

Въпреки че Бенедикт Арнолд е символ на предателство, в последните 30- години има опити да се погледне по-обективно на неговата фигура и ролята му в американската история. Пред къщата, в която е живял, вече има възпоменателна плоча, а в Норич се продават сувенири с неговия лик.

В Данвърс, щата Масачузетс пък има паметна плоча, която отбелязва кампанията на Арнолд в Квебек през 1775 г. Такава плоча има в щата Ню Йорк, както и на две места в щата Мейн.