Пещерата The Blue Grotto или Синята пещера се намира на италианския остров Капри и е истинско малко чудо на природата. Тя е дълга 60 метра, широка е 25 метра, а дълбочината до дъното е 150 метра. Характерният дълбоко син цвят на водите се дължи на факта, че светлината влиза в пещерата от две страни.

Едната е процепът, през който са влезли всички, които са виждали пещерата отвън. Той е отделен от 2 метра здрава скала под водата от друга дупка, която е по-голяма и през нея също влиза светлина  в пещерата. Ефектът е, че  светлината, която прониква изпод водната повърхността, й придава неонов син цвят.

Синята пещера е позната още на древните римляни, които са я използвали като храм, в който е имало статуи на боговете Нептун и Тритон. Три от тези статуи са възстановени през 1964 г. и днес се намират в музея в Анакапри.

Предполага се, че Синята пещера е била личен плувен басейн на император Тиберий, когато той обявява Капри за столица на Рим през 27 г. сл.Хр. Една от теориите за това защо той предприема тази стъпка е неговата предпазливост. Тиберий просто се опасява, че може да бъде убит в Рим и прекарва последните 10 години от живота си на острова.

Местните пък знаят пещерата като Градола - на името на местното летище Градола, но мястото никога не им е било любимо. В техния фолклор пещерата е дом на духове и вещици и вероятно това е причината тя да потъна в забрава чак до 19 в.

През 1826 г. Синята пещера е открита наново за света от германският поет Аугуст Копиш и швейцарския художник Ернест Фрис. Копиш е толкова впечатлен от красотата на откритото място, че дори я описва в книга. И не е единственият, който го прави. През 1828 г. поетът Вилхем Вайблингер посвещава ода на Синята пещера. Това пък вдъхновява Ханс Кристиян Андерсен за книгата му "The Improvisor" от 1835 г.

Тази книга става причина много хора да пожелаят да посетят Синята пещера. И мнозина я посещават. Сред тях е и Марк Твен, който отива в Капри и през 1869 г. и споменава пещерата  в книгата си "The Innocents Abroad".