Последният дом на Наполеон

Света Елена е малко известна част от британските островни владения в южния Атлантически океан. Островът се намира на около 1,950 километра от бреговете на континента на Африка, а най-близката суша е остров Асенсион, където има американска военновъздушна база.

Първите европейци, стъпили на това необитаемо място през 1502 г., са водени от галисиеца на португалска служба Жоао де Нова и те го наименоват на светицата Елена от Константинопол. Нито португалците, нито холандците или британците заселват острова в продължение на векове заради липсата на достатъчно дървета и прясна вода.

Въпреки това Света Елена става предпочитано място за престой на британските кораби по време на презокеанските плавания до Азия и Америка. Значението на острова значително намалява след отварянето на Суецкия канал през 1869 г. 

Света Елена има величествена красота на място на края на света. Островът е характерен с каменистия си релеф и огрoмните скали, които ограждат зелената вътрешност.

Тъй като скалите се издигат между 500 и 700 метра, достъпът до Света Елена е силно ограничен и е възможен само след 6 дни плаване в океана. Слизането на острова е възможно само на Джеймс Бей в северозападната част, а единственият вход към вътрешността на острова е през тясна долина.

Между скалите в тази долина се намира столицата и единствения град на острова - Джеймстаун. Джеймстаун буквално е сврян между скалните хълмове и се развива на дължина, а не на ширина. Самото градче е много зелено и приветливо, но, за съжаление, не и проспериращо.

Света Елена е толкова далече от цивилизацията, че това забавя темпото на живота съществено. Повечето магазини затварят към 4 следобед, в сряда хората работят до обяд и никой не работи през уикендите. На острова няма мобилна връзка, а интернет връзката е слаба и често прекъсва.

Всъщност единствената причина там все още да има хора са доставките, които британското правителство осигурява чрез редовни доставки по единствения кораб, който плава редовно дотам. Поради всичко това много от местните работят на континента, а населението на Джеймстаун е около 4000 души.

При други обстоятелства Джеймстаун със сигурност щеше да привлече повече туристи. Градът може да се похвали със своята т. нар. Стълба на Яков, която има 699 стъпала. Тя е построена през 1829 г., за да свързва града с някогашния форт на хълма Ледър, а в наши дни стълбата е една от най-приятните туристически изненади на острова. Тя е осветена през нощта, а по не често се провеждат състезания за най-бързо изкачване.

Другите интересни дестинации на острова са старият форт Хай Нол и музеят на Света Елена, но гвоздеят в програмата със сигурност са двете резиденции и гробът на френския военачалник и политик Наполеон Бонапарт, който е бил в изгнание на Света Елена.

Всъщност за него това не е първи престой в изгнание. Той е принуден да абдикира след като коалиция от 6 европейски държави превзема Париж през 1814 г. Победителите изпрашют Наполеон в изгнание на остров Елба, близо до бреговете на Тоскана, Италия. Той обаче успява да се завърне и за втори път застава начело на Франция, докато неговата армия не претърпява голямо поражение при Ватерло, днешна Белгия, през 1815 г. Още през същата година той е и пратен на заточение на място, откъдето със сигурност няма как да избяга.

На острова Света Елена Наполеон прекарва по-голямата част от времето си в имението Лонгууд, което се намира в градче със същото име. Той умира в имението през 1821 г., и сега то е музей, който е управляван от френското правителство.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види