За първи път на световното първенство по футбол в Русия бе използвана системата за видеонаблюдение ВАР, съкращението означава видео асистент рефер. Асистент реферите наблюдават мача в специално оборудвана стая, разполагаща с видеокартина от всеки ъгъл на стадиона. Тяхната задача е да "поправят" грешка или да се намесят при инцидент, убегнал на главния съдия. Световното в Русия счупи много рекорди, един от които на броя отсъдени дузпи - 29, за които и ВАР изигра своята роля. 

Сега да се върнем векове назад, защото една епитафия от времето на гладиаторските битки доказва, че съдийското решение не винаги е правилно.

Римляните били пристрастени към кървите представления на арената. Може би ще се изненадате, но първоначално подобни борби били провеждани между затворници при погребенията на важни личности, един вид правели се човешки жертвоприношения, които трябвало да умилостивят духовете на мъртвите. Смята се, че първоначално са се зародили в Етрурия, днес централна Италия.

Погребенията на аристократи били политически действия и погребалните игри имали политически оттенък поради своята популярност сред гражданите гласоподаватели. Нарастването на пищността на гладиаторските представления било широко подхранвано от политическото съперничество между амбициозните аристократи. По време на управлението на Август (27 г. пр.н.е. до 14 г. от н.е.) те се превърнали в щедри дарове за забавление на населението, които богати държавни служители предлагали, за да подкрепят своята бъдеща политическа кариера. Така постепенно погребалните ритуали се превърнали в спектакъл за забавление.

Повечето от боевете обаче се провеждали до първа капка кръв, рядко се стигало до смърт, защото всичко било сделка с цел голяма печалба. Организаторът на зрелищата, който също ги финансирал, трябвало да задоволи жадните за зрелища римляни, и съответно наемал гладиатори от собствениците школи и плащал за тях. Ако те се биели до смърт, естествено разходите му щели да бъдат много големи.

След като жребият определял кой срещу кого да се бие и съответните залози приключвали, на арената оставали двамата гладиатори и summarudis - съдии, които гарантирали спазването на правилата за fair play. Обикновено те били оттеглили се вече от арената гладиатори, облечени в бели дрехи и носещи дървени мечове (rudis), с които посочвали некоректните движения, спирали боя, ако единият от гладиаторите  бил ранен или ги подканвали да се бият.

Така в един двубой отпреди 1800 години между Диодор и Деметриус, се случило нещо, за което пише върху надгробната плоча на Диодор.

Релефът показва гладиатор, който държи два меча, застанал пред падналия си противник, който моли за милост, а епитафията е следната: След като победих противника си Деметриус, не го убих веднага. Съдбата и решението на summarudis ме убиха.

След  проучвания, направени от канадския историк  Майкъл Картър, специалист в изследването на този вид борба, той заключава, че Диодор е повалил Деметриус, който протегнал  ръка за милост, но Диодор, мислейки, че вече е победил, не убива противника си. Тълкованието на  ситуацията от summarudis (съдията) обаче било, че Деметриус не е бил победен от Диодор, а случайно е паднал на земята. Деметриус използвал момента и убил Диодор. Явно някой е видял нечестната игра и е поръчал епитафията, така че и поколенията занапред да научат за допусната фатална грешка.

Съдиите също грешат, а за да видят грешките си, служи ВАР.

по historiasdelahistoria.com