През годините летищата претърпяват голяма метаморфоза. От преимуществено транспортни съоръжения, чиято единствена функция е да организират придвижването на хората, те се превръщат в многомилионни търговски съоръжения. Заради това поведението на хората и неговото насочване в една или друга посока е много важно. Всичко – от разположение на прозорците до светлината и големината на табелите, е направено с умисъл и има за цел да ни подтикне да правим или да не правим нещо. В следващите редове ще ви разкажем за най-интересните начини, по които инфраструктурата в летищата направлява поведението ни.

Пистата под око

Първото изискване за успешно летище е лесната ориентация. Пътниците трябва да стигат от проверката до гейта си без да се загубят. Тук идва ролята на вътрешната архитектура и дизайнът, които да насочват хората дискретно в дадена посока. В жаргона на проектирането това се нарича "намиране на пътя", като идеята е пътниците да опират до табели и знаци само в краен случай, а устройството на летището само́ да ги води в правилната посока. Подобно на човешко стадо.

Например в повечето летища пътниците виждат пистата веднага след като минат проверката, а понякога и по-рано. На нея всички самолети са обърнати в посоката на излитането и пътниците могат да видят накъде сочат носовете им, обикновено това е и посоката, в която са разположени гейтовете спрямо проверката, така че пътниците инстинктивно тръгват натам.

Нека бъде светлина

Новите летища имат колкото се може повече прозорци, дори и в магазините. Идеята е свързана с наблюденията, че пътниците предпочитат да влизат в магазини, в които има естествена светлина. В допълнение предпочитат тези, които гледат към пистата. Това важи и за заведенията за хранене – естествено е да предпочитаме местата, където има хубава гледка.

Магията на килима

В повечето летища подовете във фоайето, преди чекин-а, при проверките и преди гейовете са с твърда настилка. Когато стигнете до местата, където се чака отварянето на гейтовете, в повечето случаи ще забележите, че има килими или други видове меки настилки. Очевидно целта е да се придаде на тези места усещане за удобство и дори уют. Причината обаче не е само вашият комфорт. Изчислено е, че релаксираните и спокойни пътници харчат 7% повече пари за храни и напитки, докато чакат, и са 10% по-склонни да си купят нещо от безмитните магазини. И не става дума само за килими –летищата имат масажни столове, помещения за йога и спа, дори някои терминали вече предлагат и терапия с кучета, които всеки може да погали, за да се почувства по-добре. И макар това да е добре за пътниците, водещата причина е, че щастливият и спокоен човек харчи много повече от уплашения и стресирания.

"Златният час" е ключът към печалба

В летищния жаргон времето между проверката и качването на борда се нарича "период на обитаване". Тогава пътниците, образно казано, са на свобода и могат да харчат парите си. Особено важни за търговците на летището са първите шейсет минути след преминаване на проверката, защото тогава пътниците са в най-добро настроение и са най-склонни да си угаждат. Именно затова този период се нарича "златния час".

Фактът, че навсякъде има табели, които да показват колко време има до качването на борда за всеки полет, безспорно има за цел да се елиминира възможността някой пътник да се запилее, точно когато не трябва. От друга страна обаче тяхната цел е да ни показват непрекъснато, че имаме достатъчно време да си купим нещо. В допълнение на това в някои летища има табели, които показват колко време ще ви е нужно да стигнете до гейта от всеки магазин, за да можете да останете в него достатъчно дълго, без да се притеснявате, че ще си изпуснете полета.

По-дълъг период на обитаване

Да имаш "златен час" е супер, но да имаш два златни часа е още по-хубаво. Всеки допълнителен час, прекаран на американско летище, означава средно по още 7 долара от пътник. Всяка автоматизация – от дигиталния чекин, до автоматизираното на получаването на багажа има за цел да ускори процеса и да намали времето, в което се занимавате с летищни дела. И въпреки че тези процеси драстично съкращават времето, което ви е нужно да преминете през всички процедури, часовете, прекарани на летището, си остават горе-долу същите, само че отделяме повечето от тях за пазаруване. В допълнение е изчислено, че всеки 10 минути, които чакаме на опашка за проверка, намалят с 30% изхарчените в магазините пари.

Повече леви завои

По-голямата част от хората са десничари и това се отразява на летищната архитектура. Продажбите се вдигат, ако пътеките в летището завиват отдясно наляво, а по-голямата част от стоките се разполагат от дясната им страна. Това се прави защото несъзнателно пътниците по-често поглеждат надясно, докато правят леви завои.

Най-добре е опашката да е една

Летищата са като животните – най-добре се правят с една опашка. Доказано е, че колкото и дълго да е чакането, е най-добре то да става на една опашка. Това е така, защото чакането на едно място понижава нивото на стрес и засилва чувството за справедливост. Когато всички чакат заедно, никой не се притеснява, че се е прецакал като е застанал точно тук, защото другата опашка върви по-бързо. Естествено една опашка не означава едно паспортно гише или един метален детектор, просто хората се събират в една редица, която в края си се разклонява към множество места за преминаване, и така всички са доволни и еднакво прецакани.