Mагически фенер, 1803

Какво са гледали през Викторианската епоха

Сериалите на поискване, които в последните няколко години преформатираха начина, по който активното поколение възприема киното, със сигурност са феномен, сочещ ясния отпечатък на 21. век. Да се търсят негови пълни аналози в миналото би било и глупаво, и манипулативно, просто защото нито технологиите, нито нагласата на хората към масовото изкуство са предразполагали към такъв тип медия. Да казваме, че във Викторианската епоха хората са имали своя "Нетфликс", е все едно да твърдим, че баловете на руската аристокрация от 19. век са първите дискотеки.

В този текст по-скоро ще се опитаме да покажем, че човешкото опиянение от разтеглени във времето истории, които да идват на час по лъжичка, е доста по-стара, отколкото си мислим. Жителите на Европа откъм по-развитата й част, особено тези, които са обитавали градовете, са имали вкус към забавлението. През 19. век например са разполагали с уред, който им е позволявал да се сериализират парчета наратив и те, по всичко изглежда, са ги гледали с голямо удоволствие. Става дума за т. нар. "магически фенери", които са всъщност модификации на познатата още в древността "камера обскура" (или в буквален превод от латински "тъмна стая"). Благодарение на все по-напредващото разбиране за устройството на светлината, "фенерите" предлагали доста по-пълноценно (по тогавашните стандарти) преживяване. Според ново проучване тези ранни проектори са били доста по-честно срещани и достъпни, отколкото се смяташе до скоро.

Магическите фенери практически са били ранна версия на проекторите, които днес се използват главно за презентации. Били са в състояние дори да показват триизмерни образи и движещи се картинки (много подобни на днешните "гифове", с които досадните приятели не спират да ви тормозят). Тези възможности ги правели много атрактивни за хората. Магическите фенери обаче били доста скъпи, което караше историците, занимаващи се с бита през тази епоха, доскоро да смятат, че само най-заможните хора са можели да си ги позволят.

Ново проучване показва малко по-различна картина – семействата от средната класа често взимали под наем такива машини. Това ставало например по повод нечий рожден ден и други социални събития. Изследването, което все още не е публикувано в научно издание, но набира все по-голяма популярност, беше официално представено в края на миналия месец на годишната конференция на Британската асоциация за викториански изследвания, която се проведе в университета в английския град Ексетър.

Джон Плънкет, професор по английски език и литература към същия университет, достигнал до тези заключения, след като внимателно проучил периодичния печат от Викторианската епоха. Той открил множество реклами на магически фенери, които му подсказали, че хората много често си наемали апарати, но и диапозитиви, които да пускат на тях. Честотата на рекламите била най-голяма около коледните празници.

 

Магическите фенери били толкова популярни, че дори съществували викториански еквиваленти на видеотеките от близкото минало. Това били магазини, в които хората можели да купят, но и да наемат представления. След това ги прожектирали в църкви, обществени сгради, а и в домовете си. Тези представления често представлявали адаптации на романи -  много популярно било например произведението на Чарлз Дикенс "Коледна песен". Диапозитивите със снимки от непознати екзотични места също били сред най-търсените представления за наемане. Плънкет намира голяла прилика с начина, по който днес потребяваме подобно съдържание:

Подобно на платформата "Нетфликс", но и на множеството магазини, които отдават филми и видеоигри под наем, хората във Викторианската епоха са имали достъп до визуални продукти, които не са имали възможност да закупят.

Хората започнали да използват примитивни магически фенери още през 16. век, но едва през втората половина на 19-ти технологията се разпространила повече. Това станало благодарение на това, че все повече хора започват да се занимават с оптика и фотография, както и на развитието на търговията със стоки за бита. През ’50-те години на 19. век предприемачи започнали да предоставят под наем и стереоскопи – устройства, чрез които можело да се наблюдават и триизмерни образи. Устройството на стереопскопите е било доста просто - визьор, който показвал на двете очи независими, но еднакви образи, за да може мозъкът да ги наложи един върху друг и да се получи обемно изображение. През ’90-те в почти всеки български дом имаше детска играчка с подобно устройство и предназначение.

"Знаем, че семействата през Викторианската епоха били възхитени от магическите фенери и стереоскопите, което от своя страна е довело до развитие на нишата на отдаване под наем – заявява Плънкет и допълва – Това за мен е истински "Нетфликс" на своето време."

Най-ранното доказателство, което открива той, било отпечатано във вестник "Морнинг Поуст" през 1824 г. В него пишело, че работилница на "Оксфорд Стрийт" в Лондон, в която се правят оптически уреди, предлагат "магически фенери за една вечер". През 1842 г. пък била публикувана обява от Томас Бейл – часовникар от Бристъл, занимаващ се и с оптика, в която предлагал магически фенери под наем с "астрономически, духовни, научни и комични диапозитиви". Било често срещана практика предприемачи като Бейл да предлагат "представления" с над 100 диапозитива, които гарантирали вечер, пълна със забавления. Някои от тях дори са били съставени от музикални записи и лекции.

Настройката на магическия фенер обаче не била проста задача. В началото били използвани свещи, които да осветяват диапозитивите, но след това операторите преминали към по-силна светлина, идваща от изгаряне на смес от негасена вар и водород. Изготвянето на сместа обаче понякога се оказвала проблематична и не липсват сведения за инциденти, при които се получавали експлозии – разказва Плънкет. Затова често хората наемали и оператор, който да нагласи магическия фенер в дома им.

И все пак в началото прожекциите с магически фенери не били събития за всеки ден. Наемането им било по-скоро лукс за хората от средната класа и те си ги позволявали само при специални поводи, особено когато е трябвало да се плати и на оператор. В края на века услугата станала много по-достъпна. С развитието на технологиите, и особено след появата на кинематографа през ’20-те години на миналия век, магическите фенери бързо били забравени.

И така изводите са два – следващият път, когато се излегнете удобно на дивана и пуснете сериал, който е излизал само преди няколко дни на другия край на света, си спомените откъде е започнало всичко. Сетете си за това, че хората преди по-малко от 200 години са били готови не само да си платят доста, но и да се изложат на риск от взривяване, за да гледат нещо интересно. Вторият извод е, че когато някои ваш по-възрастен роднина ви помоли да му пуснете "филм по интернета", вие трябва да го таксувате на час в качеството си на оператор на сериали.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види