Снимка: Roman Kraft

Записки от нафталина

Посвещавам тази рубрика на моите скъпи баби – Лалка и Виктория, но и на всички онези мъже и жени, вашите баби и дядовци, които изживяха живота си достойно, с финес и с винаги изгладена кърпичка в джоба. Ще си припомня (така ми е тъжно, че не записвах, когато беше време) полезните съвети, крилатите фрази и супер смешните включвания и безценни рецепти за живота и пиле фрикасе с тайна съставка от тези две благородни и мъдри жени, различни по характер и съдба, но вървели през житейската пътека с високо вдигната глава, изправени пред трудностите и много обичливи. Но винаги с нужната щипка хумор, с която бяха поръсени разговорите и ситуациите, в които изпадахме заедно. От първата ми Нокиа 3310, към която изпитвахме еднакво силен интерес и разучавахме до обяснението: що е то Facebook и защо си галя постоянно телефона.

Ще се радвам да споделите и вашите истории като коментар във Facebook или пък да ни пишете на [email protected].

Иска ми се в рубриката, колкото и необозримо да звучи, да запазим един безценен опит на тези дами и господа, които излизаха от къщите си с колосани ризи, цветни капели, с добро настроение и хубавата история на уста, която бяха готови да разкажат, стига да ги попитате или пък ако пътувате заедно в трамвая.

Не ми се иска за идните поколения единствената асоциация с възрастни хора в България да е с бедни, озверели, нещастни и смазани от живота пенсионери. Начинът, по който се изразяваха, поздравяваха и обичаха, това ми се ще да не забравя никога.

Запомнете: баба ви е по-добра от всеки един новоизлюпен коучър, готов да прибере хиляди левове от вас, за да ви научи единствено и само на позитивното в живота.

В "Записки от нафталина" ще ви срещам с един събирателен образ на всички тези хора с опит и отношение към света, с които съм общувала във времето.

А вие какво сте готови да споделите?

Пред вратата

Баба ми често се появяваше точно преди да излетя от нас, някак небрежно, просто винаги успяваше да бъде там. Разбира се, че искаше да се облека с още два-три пуловера отгоре, питаше ме дали съм яла, защото е глупаво човек да ходи гладен по улиците и после да яде боклуци и да дебелее уж от нищото, а и беше доста по-мека в коментарите, сравнение с майка ми, която просто заключваше вратата отвътре, относно странните визии, през които героично преминавах като тийнейджър – ала драг куин или пък нахлузила съдрани дънки, които се държат на една кръпка преди падане. Но репликата, която винаги следваше преди излизане, беше:

Бела, така хубаво си се нагласила, за да излезеш навън, същото отношение трябва да имаш и към вещите и пространството, което оставяш след себе си.

Разбирайте единия камион с простотии, които бяха пръснати навсякъде след мен – купчини дрехи, гримове, учебници, чували с цимент, храна, чипс, малки и големи консумативи от всякакво естество…

Допълваше:

Много е неприятно след хубаво прекарана вечер да те посрещне хаос в собствената ти къща…

Наистина и до днес като оставя след себе си бъркотия с чутовни размери, чувството след прибиране е доста тягостно. А и ако си на две-три вина съвсем няма как да се захващаш с фън шуй в този момент и заспиваш, където намериш.

Сега сериозно, доказано е, че хаосът води до обърканост, лошо настроение и дори до по-високи нива на депресия. Да си оправим рано сутрин леглото не е въпрос на задължение, а на нещо, което показва отношение към деня ни по-нататък.

Самата аз съм склонна да се нося по течението, но редът наистина ни кара да се чувстваме по-спокойни и в кондиция.

Другият съвет беше да подреждаме дома сутрин или до обяд най-късно, после така или иначе ставаме по-бавни и губим ценно време. Тоест ставате, подреждате и денят е пред вас. Простичка формула, но с много позитиви.

И за финал, преди да тръшна вратата, баба ми винаги обръщаше внимание на обувките ми – да са чисти и лъснати.

Казваше:

Колкото и красиво да е облечена една жена, ако е с мръсни обувки, е все едно да се е обляла със силен одеколон, бързо усещаш, че нещо не е наред…

За баба ми, ако някой се пръскаше прекомерно с парфюм, значи не се къпе редовно. Отбелязваше, че това е било мотивацията и на френските крале при измислянето на парфюмите.

А ако пък изпращаше мъж на вратата, подчертаваше, че дамите забелязват на първо четене две неща у мъжа – чистите обувки и елегантния часовник. Липсата на второто биха простили, първото – никога.

За баба ми беше важно да уважаваш себе си и околните, първите жестове на такова отношение са облеклото ни и дома, за който се грижим.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види