Снимка: Rob Potter

Прилепите, които спряха маларията

В началото на 20 в. маларията е сред най-разпространените болести в САЩ, а тогавашните начини за справяне с нея не вършат работа. Маларията се разнася от маларийните комари, а използването на химикали срещу комарите е открито едва в края на 30-те. Преди това хората се опитват да унищожават местата, където тези насекоми се размножават или да ги тровят с биологичен инсектицид като пиретрум.

Заради опасността от мащабна епидемия, цялата научна общност в САЩ се активизира и действително до 50-те години маларията почти изчезва. Една от най-забележителните личности от тези времена е доктор Чарлс Кембъл.

Кембъл е физик и бивш градски бактериолог в Сан Антонио, който се намира на идеалното място за проучване на маларията. В щата Тексас има огромни площи земя, които са неизползваеми, заради маларийните комари, а Кембъл е много добре запознат с болестта от практиката си.

Докторът обмисля ситуацията и стига до заключението, че най-добрият начин да се премахнат насекомите е като бъде намесен някой от естествените им врагове. Според Кембъл най-подходящи за масово изтребление на маларийни комари са прилепите.

В началото Кембъл не разбира добре природата на прилепите. Кутиите, които прави за тях, са прекалено малки, а прилепите се оказват по-придирчиви от птиците по отношение на местоживеенето си.

През 1907 г. Кембъл лично влага петстотин долара (в онези дни това са много пари) в 9-метрова дървена кула за прилепи. Тя се намира на територията на Щатската експериментална ферма близо до Сан Антонио, а самият доктор я нарича "моят паметник".

Въпреки всички усилия на доктор Кембъл, кулата няма успехи - след три години в нея все още няма прилепи. Тогава докторът решава да предприеме по-радикални мерки и залавя около 500 прилепа от друг район. Той ги заключва в кулата, като се надява, че техните писъци ще привлекат другите прилепи, но това не се случва. След още един неуспех Кембъл започва да отглежда врабчета в кулата, а той самият прекъсва лекарската си практика, напуска семейството си и отива да живее усамотено в планината.

По време на своето отшелничество той наблюдава и изучава прилепите в естествената им среда. Това му помага да разбере, че те най-често живеят в близост до вода.

Това прозрение кара докторът да построи нова кула в блатист район край езерото Мичъл през 1911 г. Там е и най-подходящото място Кембъл да докаже теорията си, защото мястото е истински развъдник за комари, а маларията е широко разпространена сред малобройното местно население.

Когато новата кула е готова, докторът решава да потърси бъдещите й обитатели. Кембъл открива две изоставени сгради в близост, които са обитавани от множество прилепи. Той повече от грубо нарушава покоя им с тромбони, барабани и кларинети, като предполага, че прилепите ще избягат от данданията и ще се скрият в неговата кула.

Планът сработва, а в последствие става ясно, че Кембъл е бил прав за всичко - когато той се връща през 1914 г., неговото проучване стига до заключението, че в района вече няма нито един болен от малария.

Новината за успеха на неговия експеримент се разнася из всички щати и интерес е проявен дори от Италия. Маларията е проблем навсякъде, затова новият начин за борба с болестта е много търсен. Така между 1914 -1929 г. общо 16 кули за прилепи за издигнати по света.

Кембъл убеждава Градският съвет на Сан Антонио да обяви умъртвяването на прилепи за незаконно в рамките на града. По-късно убиването на прилепи става незаконно в целия щат Тексас, а кулата край езерото Мичъл се превръща в туристическа атракция.

Оригиналната кула за прилепи на доктор Кембъл е разрушена през 50-те години, когато се разразява масова параноя от бяс и прилепите са извадени от списъците с пазени от закона животни.

Единствената подобна кула, която все още се извисява, е близо до град Комфърт в Тексас. Тя е построена през 1918 г. и в наши дни е на територията на ранчото на майор Албърт Стивс.

Днес там живеят около 100 прилепа, но в по-добрите си времена кулата е била дом на близо десет хиляди.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види