Death at a Funeral (2010)

Най-слабите американски римейк филми

Американското кино е много различно от седмото изкуство навсякъде по света. Това е причината рядко да се прави приличен американски римейк на филми от други държави. Понякога нещата толкова не се получават, че тези продукции влизат в класации като тази по-долу.

Вижте кои са някои от най-слабите американски римейк филми.

Taxi

С "Taxi" през 1998 г. Люк Бесон направи още по-касов европейски екшън хит дори от класиката си "Leon". "Taxi" се превърна в безкрайна кино поредица, която продължи толкова дълго през времето, че първоначалният главен актьор Сами Насери имаше време да провали кариерата си с наркотици и заради това да не участва в петата част от 2018 г.

Люк Бесон имисли собствен жанр, който съчетава характеристики от европейското кино с преекспониран американски екшън, като този стил остава характерен за френския режисьор. Любопитен факт е, че в оригиналиня филм участва и Марион Котияр, която в момента превзема Холивуд.

През 2004 г. излиза американският римейк с участието на Куийн Латифа, Джими Фалън и Жизел Бюндхен. В този филм Латифа играе таксиметров шофьор, която вози детектив, изигран от Джими Фалън. Фимът на Тим Стори обаче сякаш няма намерение да бъде римейк, а само да използва идеята на оригинала. Или Стори не го е разбрал, защото е направил класически американски екшън, който Люк Бесон пародира в своята версия на филма. Освен това, дори топмоделът Жизел Бюндхен не може да е толкова секси, колкото Марион Котияр.

От 2014 г. има и телевизионен сериал "Taxi Brooklyn".

Nine

Американският музикален филм от 2009 г. разказва за лудостта, в която изпада един режисьор, който се опитва да намери вдъхновение, докато се опитва да обича своите 9 музи.

"Nine" е направен по бродуейски мюзикъл, който пък е вдъхновен от класиката на Федерико Фелини "8½". Италианският филм от 1963 г. е черно-бяла класика и е наречен така, защото според самия Фелини това е неговият почти девети филм. В "Nine" обаче магията на оригинала определно липсва и положението не може да бъде спасено дори от Даниел Дей Луис.

Единственият носител на три награди Грами за водеща мъжка роля е безпомощен сред хаоса на този филм, което е единственият такъв случай в кариерата му. Не помагат дори участието на актриси като Никол Кидман, Пенелопе Крус, Кейт Хъдсън и... Марион Котияр.

 

Oldboy

Американската адаптация на една от най-популярните южнокорейски филми ядоса главно феновете на една японска манга, защото останалите не разбраха за този филм.

Режисьор и съсценарист на оригиналния "Oldboy" е Парк Чан-Ук, в главната роля е Чой Мин-сик, а сюжетът е базиран на едноименна японска манга. Американският римейк от 2013 г. с участието на Джош Бролин съдържа същото количество екшън и бруталия като оригинала, но му липсва психологическата дълбочина и това го проваля.

Това прави филма обикновен американски екшън, направен по кърпен сценарии, който дори леко променя оригиналната история. Всичко това му донася само гнева на феновете на "Oldboy" и нищо друго.

Swept Away

"Swept Away" трябва да е подаръка на Гай Ричи към тогавашната му съпруга Мадона. Преди този филм тя е участвала в редица други, но не случайно е известна като Кралицата на попа, а не на киното.

Всичко това става още по-ясно с този филм от 2002 г., когато Ричи поема задачата да режисира съпругата си и италианския актьор Адриано Джанини. Неговият филм трябва да е римейк на италианския "Travolti da un insolito destino nell'azzurro mare d'agosto" от 1974 г. на сценариста и режисьор Лина Вертмюлер. В главните роли са Джанкарло Джанини и Марингела Мелато.

Филмът праказва за богата жена, чиято яхта се разбива в Средиземно море и тя се оказва на необитаем остров с мъж от екипажа. Звучи като лесен сюжет, но във версията на Гай Ричи няма нищо достоверно и това си личи.

Единствената истинска връзка между "Swept Away" и оригиналния филм е актьорът Адриано Джанини, който е син на Джанкарло Джанини - главният актьор от "Travolti da un insolito destino nell'azzurro mare d'agosto."

Godzilla 1985

Оригиналната японска Годзила за първи път разтърсва екрана през 1954 г. Огромното праисторическо чудовище, подобно на Кинг Конг, размазва човешкото общество и това очевидно се харесва на обществото, защото кино и телевизионните продължения за този океански звяр нямат край.

Японският филм "The Return of Godzilla" от 1984 г. продължава историята на чудовището, а на следващата година продукцията се сдобива с американски римейк. "Godzilla 1985" не е нещо, за което феновете на японската Годзила искат да си спомнят, защото повечето от тях не харесват нито сценария, нито визуалните ефекти, а на всичко отгоре американският филм е значително променен в сравнение с оригинала.

Годзила се завръща отново в САЩ през 1998 г., както и през 2014 г., когато се сдобива със сносен филм за злодействата си. В главната роля е Брайън Кранстън.

 

Death at a Funeral

Британският хумор е труден за адаптиране в чужбина. Понякога скрит зад ирония или сарказъм, друг път учудващо директен, английският стил в забавата няма равен на себе си.

Без съмнение "Death at a Funeral" на е една от най-свежите комедии на последните десетина години. Филмът на режисьора Франк Оз от 2007 г. е съвременна класика с превъзходен сценарий, неочаквани обрати и много естествен диалог. В част от ролите пък са Питър Динклидж и Юън Бремнър, които повечето хора помнят като Тирион Ланистър от Game of Thrones и най-тегавия наркоман от всички в Trainspotting.

Именно Динклидж е първото свързващо звено между британския филм и американския му римейк от 2010 г., защото участва и в двете продукции. Другата връзка с оригиналната идея е сценаристът Дийн Крейг, който работи и по римейка на режисьора Нийл Лабут.

Американският "Death at a Funeral" от 2010 г. събира някои от най-талантливите чернокожи комици на времето като Крис Рок, Мартин Лоурънс и Трейси Морган. И въпреки това не се получава. Фокусът на римейка е изместен към други теми, а оригиналността на първоначалната идея потъва под тежестта на интепретацията. Това е най-мекото обяснение на въпроса.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види